Избирателната активност на местните избори в Босна и Херцеговина в 15 часа местно време (16 часа българско време) е била 33,2 на сто, съобщи неправителствената организация „Под лупа“, цитирана от босненската редакция на Радио Свободна Европа.
На предишните местни избори през 2020 година избирателната активност към 15 часа е била 38,8 на сто.
Централната избирателна комисия съобщи по-рано днес, че в 11 часа местно време до урните са отишли 14,4 на сто от имащите право на глас.
„Под лупа“ съобщи на пресконференция, че са регистрирани редица нарушения в избирателните секции, като едно от най-честите е било заснемане на бюлетината.
Гласуването е било прекъснато в една секция в Добой в северната част на страната.
Що се отнася до нарушенията, регистрирани са 104 случая на сериозни измами и нарушаване на изборния закон, каза Дарио Йованович от „Под лупа“, като сред нарушенията са недостиг на изборни материали, незачитане на тайната на гласуване, злоупотреба с оказването на помощ при гласуване.
Според организацията до затварянето на секциите в 19 часа местно време гласувалите ще достигнат 49 на сто.
Местните избори се провеждат на фона на опустошителните наводнения след обилните валежи в нощта срещу петък в централните и южни част на страната. Стихията отне живота на най-малко 18 души.
Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина реши вчера да бъдат отложени изборите в общините, засегнати най-тежко от наводненията и свлачища.
Това са осмите местни избори от обявяването на независимостта на бившата югославска република през 1992 година. Право на глас имат 3,4 милиона души. Те ще избират кметове на градове и общини, общински и градски съветници в 111 общини, 31 града и окръг Бръчко в североизточната част на страната, който е отделна административна единица.
Над 25 700 кандидати се борят за места в местните парламенти, като 42,60 процента от тях са жени.
От общо 368 кандидати за кметове на градове и общини в Босна едва 29 са жени, т.е. 7,5 на сто.
Кметовете се избират пряко освен в Сараево, Мостар и окръг Бръчко.
Босна и Херцеговина е известна като една от страните в света с най-сложно държавно устройство.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна в периода 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация (Федерация Босна и Херцеговина), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Върховният представител на международната общност следи за изпълнението на Дейтънското споразумение.
