Вина от края на 19-и век, с нумизматична стойност, се съхраняват в енотеката към специална изба на Института по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен. Това разказа за БТА доц. Димитър Димитров от института, който вече е с над 120-годишна история.
Избата е създадена през 1892 година. Проектирана е по френски модел. Стените са с дебелина един метър, което позволява целогодишно поддържане на температура от 15 градуса.
„По таваните има специфична плесен, пренесена от региона Токай в Унгария, която подобрява климата в помещенията и влияе върху влажността. Така се създават оптимални условия на температура и влажност за отлежаване на вината“, подчерта доц. Димитров.
Гордостта на плевенския институт е енотеката, в която се съхраняват бутилки с вино от годината на създаване на Института. Тук се пазят експонати на вина, които са с колекционерска стойност. Те отдавна са деградирали и не могат да бъдат консумирани.
„На различните редове са показани вина от различни сортове. Има от местни сортове, които са гордостта на всяка една страна. Типични за нашата са „Гъмза“, „Димят“ и т.н. Други групи сортове са вина от интродуцирани сортове, т.е. внесени от Европа като „Каберне совиньон“ и „Мерло“. Третата група вина са от хибридни сортове, създадени в Института.
Това е едно от основните ни направления, което ние продължаваме да развиваме. През годините има хибриди, навлезли активно в практиката в България, като например „Кайлъшки мискет“, подчерта специалистът.
Част от колекцията са напитки като различни видове вермути, брендита, коняк. На рафтове в избата са показани и бутилки с напитки, подарени на Института от чуждестранни делегации. Представена е и класическа система за шампанизация на вина. На нея са извършвани първите опити за правене на шампанско по класическия метод в България.
В друга част на тази изба са запазените
бутилки с вино от по-късните години на съществуване на Института с идеята и настоящите специалисти да оставят своята следа за следващите поколения.
В избата се пазят и опитни вина от научната програма на Института, която изследва как различните видове обработки влияят върху химичния състав и качеството на вината. В последните години специалистите работят активно и върху биологичния потенциал, т.е. определяне на антиоксидантната активност на вината.
„Това, с което се гордеем, са тези хибриди, които са се наложили и се ползват в производството, като „Рубин“, „Кайлъшки мискет,“ вече десетки години. Колегите селекционери продължават да създават нови хибридни комбинации, като това направление е изключително важно предвид климатичните изменения, които се случват и изискванията на пазара за качество“, каза още доц. Димитров.
В преддверието към въпросната изба от ръководството на Института планират да създадат малък музей на винопроизводството.
