Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.
– Г-н Николов, македонският премиер Християн Мицкоски в свое интервю за пореден път заяви, че няма да има конституционни промени за вписване на българите като част от състава на македонската нация. Как тази позиция кореспондира с активните дипломатически усилия на Европейската комисия и на фона на посещенията на Урсула фон Дер Лайен в Западните Балкани?
– Това, което представи като изявление Мицкоски, не е за първи път. Откакто той е на власт, той подготвя цялата македонска общественост, че полека-лека властта там се обръща към Белград. Не че това е нещо ново, но това е качествена нова крачка на една интеграция между Македония и Сърбия. Това няма да стане лесно, защото, от друга страна – както отбелязахте обиколката на Урсула фон Дер Лайен, както Вучич, така Мицкоски, който постоянно подражава на Вучич, искат да играят с всички възможни центрове на власт в света.
Вие знаете, че Вучич доста често кокетира с неговите връзки лидери в САЩ. Не е тайна неговата симпатия към Путин и към Русия. Има много китайски инвестиции в Сърбия. По същия начин Мицкоски иска да бъде играч от по-голяма класа и това, особено сега, когато в Македония предстоят местни избори, реториката става още по-разгорещена.
Смятам, че това не е нещо, което би могло в някаква степен да подобри или влоши отношенията между България и Македония с неговите постоянни изказвания, защото те не са от вчера, но имам чувството, че те девалвират.
И тук трябва да направим един преглед към другите обществени слоеве в Македония, защото ние трябва да сме, до известна степен, подготвени и политиката на България да се обърне към това, че в условията на интернет културата в Македония има сайтове, в които се водят дискусии дали македонската нация не е фалшифицирана, изкуствено създадена след Втората световна война. И там ще видите, че доста аргументирано и с историческа фактология се води тази дискусия.
Българската страна трябва да се откаже от тези, до известна степен ненужни и безплодни декларации на различни институции, партии и държавни органи, които опровергават – чакаме някаква изява от македонските политици и реагираме. Това не е продуктивно. Смятам, че ние трябва да имаме една по-цялостна политика, която да защитава действителните особености на този конфликт.
Смятам, че в момента, въпреки активността на ЕС по отношение на Западните Балкани, ЕС не е свалил критериите. Както за Македония, така и за Босна и Херцеговина, и за Сърбия. И от тази гледна точка смятам, че ние малко по-спокойно и по-аргументирано – не да чакаме някой лидер на партия или ръководител в Македония да направи антибългарско изявление и ние да отговаряме, а да провеждаме една политика, която все повече ще намира подкрепа в различните европейски институции, а и не само там – и в различните европейски столици.
Защото през целия 19 и първата половина на 20 век изявени учени, политици и дипломати в тези държави имат достатъчно оставени писмени сведения, в които се говори ясно за българите в Македония.
– Вътрешно-политическите боричкания у нас са превзели пространството през последните месеци и като че ли темата за Македония остана на заден план. Трябва ли България да бъде по-активна в дипломатическите си совалки – и по темата Западни Балкани, и в частност – Република Северна Македония?
– Въпросът е малко по-широк, според мен, защото в България, в продължение на 100 години, а и повече, е пренебрегнат проблемът за географското положение на България и произтичащите от това плюсове и минуси за развитието на държавата ни като държава. Това географско положение, което е на границата между Европа и Азия, между исляма и християнството, е и на пътя на интересите на големите геополитически играчи.
Ние винаги сме потърпевши. И няма геополитическа култура, която да е залегнала в основата на възпитанието на всеки, който би желал да стане политик. Това важи и за науката, защото все пак геополитиката е една наука. Неин основател е германският професор Фридрих Ратцел. Има плеяда представители на тази наука и в Швеция, и в САЩ, и в Лондон, и в Париж.
Ние губим ориентир, като заменяме чисто геополитическите проблеми с идеологически, пропагандни, а това нещо до никъде не води. Дали си ляв, или десен политик, ако ти нямаш представа каква е стратегията на Сърбия, на Гърция от 150 години насам към България, да не говорим за Турция, ти губиш ориентир.
Самият факт, че Коридор №8 – връзката между Дурас в Албания, до Черно море в България, вече повече от 85 години не може да намери развитие, защото се сблъскват два геополитически фактора – инфраструктура по посока Север-Юг и инфраструктура по посока Изток-Запад. И в зависимост от интересите на някои от големите държави, тези проекти ту се активират, ту се замразяват.
Нашата политическа и научна действителност трябва да обърне повече внимание на географското положение. Защото Фридрих Ратцел казва: Външната политика на всяка държава се определя от нейното географско положение.
Ако ние продължаваме да неглижираме този фактор, ще си приказваме най-различни работи, но те са повече повърхностни, а не същностни. Същността на проблема на България е геополитически.
– В този смисъл, амбициозният план на ЕК за 6 млрд. евро в инфраструктурни проекти на Западните Балкани, достатъчен ли е като усилия без усилията, за които вие говорите?
– В момента ситуацията е такава, че ЕС се стресна, защото в продължение на 30 и няколко години разчиташе на това, че с евроатлантическите ценности ние сме достатъчно привлекателни и те сами по себе си биха разрешили някакви проблеми.
Оказа се, че геополитическата обстановка сега е такава, че ЕС е изтласкан до известна степен в периферията на световната политика, защото не е фактор, притежаващ този военен потенциал, който имат, да речем, САЩ, Русия, Китай, а сега вече и Индия. От тази гледна точка аз смятам, че ЕС сега трябва да наваксва. Но в осъществяването на тази стратегия за Западните Балкани ние трябва да сме наясно какво произтича от изконните български национални интереси във връзка с тази инфраструктура и трябва да държим постоянно, че Коридор №8 трябва да бъде осъществен.
Когато ние бяхме председатели на Съвета на ЕС, тогава изведохме темата за Западните Балкани. Но въпросът с Коридор №8 не намери никакъв отзвук. Тогава Бойко Борисов твърдеше, че българското европредседателство е балканско европредседателство. И даже аз бях написал в един текст: Ако то е балканско, защо не се обърне към Вучич и Ципрас, който тогава беше премиер на Гърция, и да каже – братя, приятели, съмишленици, досега инфраструктурата се развива по посока Север-Юг. Помогнете да се развие сега Коридор №8.
Да, но Гърция има стратегия да саботира изграждането на този проект. Още през 1995-6 година интелектуалци от всички области в Гърция направиха един сборник от 500 страници, в който се отричаше всяка възможност за изграждане на Коридор №8 и тогава успяха да стопират изграждането на проекта и привлякоха европейски средства. Направиха магистралата от Дедеагач до Игуменица, която е нерентабилна, но те се страхуват, че, ако България, Северна Македония и Албания са обвързани икономически, това ще заплаши техните интереси.
В споменатия сборник има една глава, в която най-подробно се обяснява защо Коридор №8 е вреден за Гърция.
Мисълта ми е, че всичко това избягва от погледа на политици, на журналисти и на учени и ние си приказваме най-различни работи, които нямат нищо общо със същността на големите проблеми за България.
– Можем ли да очакваме, че с края на войната в Украйна, настроенията, влиянието, което наблюдаваме и в Сърбия, и в РСМ – вие споменахте вече за Русия и Китай, ще спадне и изостреният тон към България от страна на РСМ ще се понижи?
– Проблемът между България и Македония е много същностен. След 1944 година македонската нация е създадена по т.нар. модел „Стоян Новакович“ – сръбски професор, който 1888 година има ясно структурирана програма как македонците от българи да станат македонци.
Това е стратегия на сръбската държава, където има отдели в министерствата, съответно с финансов ресурс, как да се подпомагат всички тези пропагандисти, които се изпращат целенасочено да ерозират българското самосъзнание и да го заменят със сръбско.
Това нещо вървеше до края на Първата световна война, когато Македония вече беше окупирана от гърците и сърбите и в сръбската част продължи да се води тази сърбизация на населението. Този македонизъм на Стоян Новакович става актуален след 1944 година, когато на специално заседание на югославското народно събрание, се взе решение Македония да бъде шеста република в рамките на новата република Югославия.
И тогава ръководството на македонските партийни ръководители, които бяха поставени от Тито, бяха избити – около 22 хил. български активисти, бизнесмени, интелектуалци и т.н. Други бяха по затворите, докато се наложи тази стратегия на Стоян Новакович.
Така че в Сърбия това е стратегия от 150-160 години. В Гърция по същия начин – там пък имаме и дипломатическо уреждане след Ньойския договор, когато беше постигната конвенция за доброволно изселване на българите от Егейска Македония и на гърците, които искат да се изселят.
Да чакаме в тези нови геополитически турбуленции в света нещо да се подобри – не знам, то може и да се влоши даже. Не знам как ще се изместят геополитическите пластове след няколко години и каква ще е ролята на Европа на фона на надигащите се колоси Китай и Индия. Защото, ако простата сметка показва, че на Земното кълбо хората са около 8 млрд., т.нар. евроатлантически народи са около 1 млрд. Само Китай и Индия са над 2.5 млрд.
Според един извод на марксическата философия количествените натрупвания водят до качествени изменения. Така че, ако Европа не усили всички темпове за своето геополитически израстване, за своята отбрана на най-модерно равнище, тя може да се окаже, че е в подножието на новите промени и новата структура на света. Ние трябва да сме отворени за всичко и да разсъждаваме, а не да превръщаме в догма евроатлантическите ценности, сами се обричаме да загубим много от тези ценности, които са същността на Европа.
