Репресиите срещу опозиционните кметове в Турция, ръководени от режима на Ердоган, показват ясно как една власт, изгубила връзка с демократичните принципи, използва институциите на държавата като оръжие за елиминиране на политическите си опоненти. Същият модел все по-осезаемо се прилага и в България – атакуват се основно законно избрани кметове от една партия.
Кметът на истанбулския район Шиле Йозгюр Кабадайъ, който е от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), е бил задържан рано тази сутрин заедно с няколко служители от районната община заради обвинения в корупция, предаде ТРТ Хабер.
Задържането на Кабадайъ е поредното от серия съдебни преследвания срещу НРП от март насам. През уикенда турските власти задържаха други трима кметове от НРП – кметовете на южния град Адана Зейдан Каралар, кметът на Адъяман Абдуррахман Тутдере и кметът на Анталия Мухитин Бьоджек. Към момента са задържани общо 16 кметове на опозиционни общини, съобщи проопозиционият новинарски сайт Медияскоп.
В началото на миналата седмица турските власти задържаха общо 130 души, сред които бившият кмет на Измир Тунч Сойер, в рамките на разследване за корупция в Измирската голяма община, съобщи турската държавна телевизия „ТРТ Хабер“.
Турция бе залята от вълна от протести, след като кметът на Истанбул Екрем Имамоглу бе задържан на 19 март заедно с редица други членове на НРП, а на 23 март съдът удължи мярката за задържането му по обвинение в корупция в Истанбулската голяма община. Само дни по-късно общинският съвет в Истанбул отстрани Имамоглу от поста и назначи Нури Аслан за негов временен заместник.
Няма как да не забележим паралела с южните ни съседи. У нас след последните местни избори, в които „Продължаваме промяната – Демократична България“ спечели редица кметски мандати, започна целенасочена кампания за дискредитация, саботаж и институционален натиск срещу тях. В редица общини новоизбраните кметове са подлагани на систематичен натиск чрез проверките на КПКОНПИ, прокуратурата и блокиране на общински бюджети през доминирани от ГЕРБ и ДПС общински съвети.
И в двата случая, в Турция и в България, целта е една и съща: да се премахне политическата конкуренция не чрез избори, а чрез злоупотреба с власт, институции и превзето правосъдие. Докато в Турция се наблюдава напреднал стадий на авторитаризъм, в България виждаме тревожен процес на институционално превземане, маскиран под формата на “антикорупционни действия”. Но методите са еднакви. И колкото по-дълго обществото остава безучастно, толкова по-необратим става този път.
