Земеделието е сред най-пострадалите сектори от кризата в Близкия изток заради увеличените цени на горивата и използваните суровини, затова държавните мерки трябва да са всеобхватни и с фокус върху подкрепа за българските производители. Не бива да се допуска нито спекула, нито увеличение на цените на хранителните продукти, особено предвид идващите Великденски празници. Това заяви президентът Илияна Йотова на среща със служебния министър на земеделието и храните Иван Христанов и неговия екип.
В разговора участва и изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Ива Иванова, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Министър Христанов увери президента, че продоволствената сигурност на страната е гарантирана, а финансовите ресурси, предназначени за земеделците, се разпределят в кратки срокове, за да се осигури ликвидността в сектора. Министърът не очаква осезаемо поскъпване на основните стоки на пазара за предстоящите празници. Той увери, че се контролират произходът и качеството на храните на пазара.
Закъснели компенсации, направени на парче, няма да дадат нужния резултат, подчерта Илияна Йотова. Президентът допълни, че мерките на служебния кабинет за подпомагане на домакинствата и бизнеса, както и дейността на новосъздадения Кризисен щаб за цените на стоките и горивата трябва да отчитат комплексния характер на ефектите от конфликта в Близкия изток.
На този етап имаме сигурна наличност на горива и азотни торове, но нямаме сигурни цени. Затова трябват превантивни действия за смекчаване на ефекта върху крайните цени на стоките, каза още Илияна Йотова. Президентът изрази опасение, че няма надежден механизъм за контрол при ценообразуването във всяко звено по веригата за доставка от производството до пазара.
Президентът Йотова разчита Министерството на земеделието и храните да изготви предложения в подкрепа на българското производство в средносрочен план, които да остави на следващия редовен кабинет.
По време на срещата бяха обсъдени въпроси, свързани с европейските политики в земеделския сектор, с акцент върху изключително важната за България кохезионна политика.
След срещата си с президента Йотова министър Христанов заяви, че не очаква осезаемо повишение на цените на стоките. Той посочи, че при свинското месо има свръхпредлагане на европейския пазар. По отношение на хляба и хлебните изделия, зърненият баланс на България в момента е с 1 млн. излишък спрямо същия период на миналата година.
По думите на министър Христанов по време на срещата са споделили загрижеността на президента по отношение на цените, устойчивостта на агрохранителната верига, на земеделците в България на фона на кризата в Близкия изток, повишението на цените на петрола и азотните торове.
Земеделският министър обясни, че когато цените на стоките не се повишават, но се повишават цените на енергоносителите и торовете, има кризисен буфер, който бива поет от производителите. Това, което обсъждахме с президента, е кои са тези буфери, допълни той.
Иван Христанов посочи, че 557 млн. евро ще бъдат насочени към земеделския сектор в рамките на следващите три месеца, за да може да се гарантира неговата ликвидност и способност да посрещне разходите си. Той каза още, че планират и други мерки, голяма част от които са готови. Като пример даде мярката за отстъпка от акциза за газьола, чиято ставка се увеличава от 0,21 на 0,31 евро за литър. Земеделският министър съобщи, че това вече е одобрено от Министерството на финансите и предстои нотификация.
Министър Христанов посочи, че вчера с браншовите организации са обсъждали земеделското министерство заедно с Министерството на икономиката и индустрията да положи усилия за свикване на извънредно заседание на парламента. Целта е да бъдат приети някои неща, които са особено спешни, като например държавна подкрепа за азотните торове. Те са най-големият разход и най-много биха повлияли на крайните цени за потребителите, коментира Христанов.
