Последното нещо, което Кремъл иска, е повече европейска интеграция и безпроблемна верига от държави-членки на ЕС от Егейско море до Алпите.
Като гледа повече или по-малко на Запад в Сирия, Владимир Путин насочва вниманието си към много по-голяма цел в постоянната си мания за подкопаване на европейското геополитическо сближаване. Както провъзгласи главният международен идеолог на Русия Сергей Караганов: „Поне през последното десетилетие светът стана свидетел на края на 500-годишната хегемония на Запада“.
Русия е решена да ускори тази заключителна игра, като насърчи всички действия, които отслабват сближаването на Европейския съюз. Списание „Шпигел“ съобщи, че германската разузнавателна служба BND има доказателства, че руските тролове силно подкрепят каталунския сепаратист. Разпадането на Испания, подобно на Брекзит, отслабва единството на ЕС – ключова цел на външната политика на Кремъл.
След като разби германците през 1945 г. и пое контрола над половината от Европа, Русия смяташе, че в крайна сметка е хегемон в Еврпа. Великобритания, под силно антикомунистическото лейбъристко правителство, оглавявано от патриотични и подозрителни към Москва лидери като Клемънт Атли и Ърнест Бевин, подготви съюз с Вашингтон, който за разлика от 1920 г. задържа САЩ в Европа. Но НАТО не беше толкова важна, колкото европейската икономическа интеграция, която започна през 1950 г. и постепенно включи всички европейски държави до 1990 г.
Ядреният арсенал на Съветския съюз, ръждясващите танкове, корабите и отрупаните с медали генерали не можаха да запазят Руската империя, тъй като комунистическа Европа видя просперитета и качеството на живот на гражданите на Европейския съюз и реши, че това е желано и от нея.
Русия би могла да се справи с далечната Америка на двустранна основа, но негодува срещу идеята за единна Европа, която говори за Крим в един глас, която санкционира „Газпром“ или подкрепя Великобритания по отношение на отравянията в Солсбъри. Путин предпочита двустранните отношения с отделните народи в Европа и се противопоставя на идеята 28 държави-членки да се споразумеят за всякакъв вид обща външна политика и политика на сигурност.
Ето защо Кремъл помогна на антиевропейските партии като Националния фронт във Франция и се опита да манипулира социалните медии по време на кампанията за Брекзит. Разделянето на Европа на отделни държави – да бъдат подложени на натиск, да бъде отделяни една по една или да бъдат съблазнена от благи енергийни сделки, така че двустраността да замести многостранността на ЕС – е основна цел руската политика.
Следващото бойно поле ще бъдат Западните Балкани, където ЕС вече каза, че след почти две десетилетия в чакалнята за членство в ЕС, шест страни – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия – трябва да търсят присъединяване към 2025 г. Общото им население е едва 18 милиона – почти същото като Австрия и Унгария. Точно както Ирландия, Португалия и Гърция бяха преобразувани, след като се присъединиха към Европа – и БВП на Полша, който беше 50% от средния за ЕС, когато се присъедини към Европа през 2004 г. и е 75% днес – тези малки югоизточноевропейски страни с основание могат да се надяват, че влизането в ЕС ще доведе до промени.
Но последното нещо, което Кремъл иска, е по-голяма европейска интеграция и безпроблемна верига от държави-членки на ЕС от Егейско море до Алпите. Кремъл вече използва Сърбия като свой помощник като подкрепя сръбските реваншисти, които отказват да приемат, че Косово няма да се върне към предишния си статут на сръбска провинция, управлявана от Белград. Русия залага на славянската и православната карта срещу мнозинството от европейската мюсюлманска държава Косово. Руската информационна агенция „Спутник“ е голяма в Белград, а руският министър на отбраната Сергей Шойгу е създал център за хуманитарна помощ в Сърбия, в който работят униформени служители, които изглеждат подозрително като военни. Сръбският президент Александър Вучич има урок по руски всяка сутрин и бързо тръгна за Москва след официалното встъпване на Путин в длъжност по-рано този месец.
Сега Русия насочи вниманието си към Албания, където енергичният и успешен при избори социалистически премиер Еди Рама, който се е обучавал като художник във Франция, се надява да получи одобрение от ЕС-27 за ранен старт на преговорите за присъединяване към ЕС. Ключово искане от страна на Брюксел е Албания да изчисти съдебната си система като замени съдиите, обвинени в корупция по време на дългото управление от дясната Демократическа партия. Нейният вечен лидер Сали Бериша беше начело при колапса на посткомунистическата албанска икономика, когато окуражи една пирамидална инвестиционна схема, която струваше на повечето албанци всичките техни спестявания.
Първият дипломат на ЕС Федерика Могерини беше обидена от наследника на Бериша, Люлзим Баша, когато настояваше за необходимостта да се заменят нечестните съдии, които работеха на приятелска основа с политици от Демократическата партия. Баша я обвини в „простотия“, защото се осмелява да настоява за искането на ЕС за съдебно оздравяване. Вместо това албанският десен политик отиде в Америка, за да търси подкрепа от администрацията на Тръмп.
875 000 долара бяха платени на американски лобист, за да уреди Баша за снимка с президента Тръмп при набиране на средства. Въпросът е кой плати 875 000 долара? Разследванията на Mother Jones, BIRN (Балканска мрежа за разселдваща информация) и „The Herald” в Глазгоу сочат, че пропутински олигарх е придвижил парите чрез куха фирма в Единбург до базираните във Вашингтон лобистки фирми.
Само за часове почти милион долара бяха налице за усилията на албанската Демократическа партия да се впусне в американската администрация с надеждата, че проамериканските албански гласоподаватели ще подкрепят партията, която е най-близка до Тръмп. Ако Демократическата партия беше победила управляващите социалисти в Албания при Еди Рама, щеше да има пълна конфронтация с Брюксел и албанските надежди за влизане в ЕС щяха да са разбити.
Това съответства на усилията на Русия да задържи Западните Балкани възможно най-нестабилни и да попречи на ЕС да нормализира региона. Днес лидерите на ЕС се срещат с лидерите на Западните Балкани в България. Брюксел иска да избегне всяка дата за присъединяване, докато страните от Западните Балкани не популяризират „свързаността“, нова европейска дума за израстване. Съществуват много други фактори, включително спорът между Атина и Скопие за името Македония, които може да спрат членството в ЕС за шесторката от Западните Балкани. Но за Русия поддържането възможно най-нестабилен този ъгъл на Европа сега е част от нейната европолитика.
–––––––––––––––––
Денис Макшейн, „Индипендънт“.
