Пътната безопасност остава една от най-болезнените теми у нас. Въпреки че държавата обявява нови мерки и отчита „успехи“ в борбата с нарушенията, данните показват друго – не толкова реален контрол, колкото опит за създаване на публичен ефект. Институтът за пътна безопасност представя нов анализ за засичането по средна скорост, проведено между 7 и 8 септември, който поставя под съмнение ефективността на системата и реалната ѝ стойност за обществото.
Какви са данните
Анализът, публикуван от от Института за пътна безопасност показва, че в периода от 00:00 ч. на 7 септември до 16:00 ч. на 8 септември са засечени 5541 моторни превозни средства (МПС) в нарушение на средната скорост.
- От тях 448 са тежкотоварни (8.1% от всички нарушители).
- 2080 МПС (37.5%) са с чуждестранна регистрация
- От тях 375 са тежкотоварни – 18% от всички чуждестранни нарушители.
- 1856 МПС (33.5%) са превишили средната скорост с до 10 км/ч, т.е. вероятно техническа грешка без умисъл.
През ГКПП „Капитан Андреево“ за същия период са влезли:
- 22 045 чуждестранни МПС, от които:
- 1860 тежкотоварни (8.4% от общия брой влезли чуждестранни МПС).
Какво показват числата?
Данните очертават няколко ключови проблема:
- Почти 40% от нарушителите са чуждестранни МПС, за които на практика няма механизъм да се съберат наложените глоби.
- Около 85% от тежкотоварните нарушители също са чуждестранни и извън реалния обхват на санкции.
- Над 1/3 от нарушенията са за минимално превишение, което не застрашава безопасността, но се използва за „надуване“ на статистиката.
На база на по-горните данни, Институтът за пътна безопасност настоява да се прекратят медийните манипулации, да се предприемат структурни и кадрови промени в контролните органи, да се спре симулацията на контрол и да се въведе реална, ефективна и справедлива пътна политика.
Изводите от анализа са тревожни – контролът по пътищата у нас се превръща в пиар инструмент, а не в ефективна система за гарантиране на безопасност. Числата показват разминаване между отчетената дейност и реалния ефект върху нарушителите. Докато усилията се концентрират върху публичен шум и медийни кампании, а не върху структурни решения, безопасността остава под въпрос, а за цялото общество е видно, че контролният механизъм е в мозъчна смърт.
