Киър Стармър, премиер на Великобритания, съобщи, че страната ще признае палестинската държава през септември, ако Израел не прекрати военните действия в Газа.
Тази позиция е значителна промяна в дългосрочната политика на Великобритания, пише „Гардиън“. Изданието подчертава, че Лондон фактически признава правото на палестинците на самоопределение, без да се впуска в сложни териториални въпроси.
Според което, една от причините за решението на Стармър е било „мълчаливото съгласие“ от американския президент Доналд Тръмп, който в понеделник заяви, че „няма да има проблем, ако Стармър признае Палестина“. В същото време, „Политико“ добавя, че Стармър е повлиян от своята Лейбъристка партия и от решението на Франция да признае палестинската държава.
Изданието акцентира, че това решение е значителен обрат в британската външна политика относно Близкия изток след активни усилия от страна на депутати на управляващата Лейбъристка партия.
Според „Гардиън“, проучване на „Сървейшън“ показва, че 49% от британците подкрепят, докато само 13% са против признаването на палестинската държава. Освен това, почти пет на едно хората призовават правителството да прояви по-голяма критичност към действията на Израел в Газа.
Въпреки това, „Телеграф“ критикува обещанието на Стармър, посочвайки, че условията за признаване на Палестина „не са реалистични“ и смята, че подобно изказване ще бъде възприето негативно в Йерусалим, наподобявайки ултиматум, който поставя срок до сесията на Общото събрание на ООН през септември.
Според „Телеграф“, докато „Хамас“ остава в неясност като инициатор на конфликта от 7 октомври 2023 г., Израел ще трябва да поеме цялата отговорност за края на войната.
Британският „Индепендент“ цитира д-р Джули Норман, експерт по Близкия изток, която предвижда, че Лондон може да признае Палестина, но е малко вероятно ООН да подкрепи това, поради потенциалните пречки от САЩ.
Тя уточнява, че „в краткосрочен план този подход е дипломатическа тактика, която може да доведе до промени в стратегията на страната“.
„Однако, ако страните успеят да се съберат за дългосрочни преговори, това ще постави Палестина в по-силна позиция. Признаването няма да доведе до незабавни промени, но вярвам, че ще окаже влияние“, добавя тя.
Винсънт Фийн, бивш генерален консул на Великобритания в Йерусалим, подчертава, че признаването на Палестина ще означава, че Великобритания приема палестинските паспорти като валидни за държавни документи. Той смята, че това няма да повлияе на британския имиграционен режим или да предизвика наплив на палестински бежанци.
Сър Винсънт добавя, че е „много важно“ да се разграничат признаването на независима политическа единица и представителните управления.
„Необходимо е да се подчертае, че британското правителство признава държави, а не правителства. Следователно, de facto то не признава президента на Палестина (Махмуд) Абас като лидер на ООП и Палестинската автономия“, подчертава той.
Според „Ню Йорк таймс“, изказването на Стармър е рязка промяна, която отразява значителния натиск, с който е изправено неговото правителство. Изданието цитира критици на британската политика, които твърдят, че палестинската държавност не бива да се използва като средство за преговори. Освен това, се посочва, че подобно решение няма да подобри хуманитарната ситуация в Газа и ще лиши Великобритания от влияние върху Израел в бъдещите преговори.
„Разбирам целите, но не виждам ползата“, споделя Арън Дейвид Милър от „Карнеги Ендаумънт“ пред „Ню Йорк таймс“.
Изданието подчертава и историческата роля на Великобритания в създаването на Израел, напомняйки, че през 1917 г. тя е обявила подкрепа за „национален дом за еврейския народ“ в тогавашната Палестина. След като Франция обяви признаването на палестинската държава, Великобритания и Франция ще изпратят политическо послание и ще се координират с Русия и Китай, оставяйки САЩ с право на вето по всякаква подкрепа за палестинската държава.
