Ирландия, Норвегия и Испания официално признаха Палестина за отделна държава, което принуди Израел да оттегли посланиците си от Дъблин и Осло. Това е основната тема, която коментират днес западните издания, пише БТА.
Въпреки че около 140 държави, повече от две трети от ООН, са признали палестинската държава, нито една от големите западни сили не го е направила, отбелязва американското списание “Тайм”. То пише, че все пак присъединяването на три европейски държави към групата на страните, признали палестинската държавност, представлява победа за палестинските усилия на международната сцена и вероятно ще окаже натиск върху двете водещи сили в ЕС Франция и Германия да преосмислят позицията си, подчертава “Тайм”.
Ходът на трите европейски държави се вписва в дългосрочната стратегия на палестинските лидери да си осигурят дипломатическо признание, но непосредственото въздействие може да бъде ограничено, пише в. “Ню Йорк таймс”. Изданието изтъква, че изявленията на лидерите на Ирландия и Испания са се фокусирали върху необходимостта от мир в ивицата Газа и уреждането на израелско-палестинския конфликт чрез създаването на две държави за двата народа, но добавя, че в тях не е било споменато нищо за откриването на посолства.
Според британския вестник “Гардиън” най-съществената последица от признаването на палестинската държава е, че САЩ вече нямат да имат „монопол“ върху израелско-палестинския мирен процес. Швеция, Норвегия, Ирландия и Испания отдавна сприяталява на палестинците, добавя “Гардиън”.
Вестникът отбелязва, че стремежът към признаване на палестинската държавност може да се окаже нож с две остриета за непопулярната, слаба и корумпирана Палестинска власт на Махмуд Абас, която управлява окупирания Западен бряг. Там застаряващият Абас не е организирал парламентарни избори от 2006 г. насам, подчертава британското издание.
Има едно клише от повече от десетилетие в израелския политически живот с автор бившия премиер Ехуд Барак, което гласи, че заради политиката си Израел рискува някой ден върху него да се стовари политическо цунами, отбелязва “Гардиън” и добавя, че през последните седмици това цунами сякаш вече е факт и се е стоварило върху главата на премиера Бенямин Нетаняху. Израелците осъзнават, че страната им става все по-дипломатически изолирана и това отчасти е причина за все по-острите противоречия в кабинета на Нетаняху, което повдига сериозно въпроса колко дълго може да оцелее правителството му, заключва “Гардиън”.
Десноцентристкият ежедневник „Мундо“ отбелязва, че испанските лидери обикновено наблягат на външната политика, когато са изправени пред вътрешнополитически проблеми, за да отклонят вниманието от тях.
От друга страна, левоцентриското издание „Паис“ посочва, че това е най-яркият ход в испанската външна политика, който е предприемал премиерът Педро Санчес, откакто е дошъл на власт през 2018 г.
