Интернетът вече е преминал националните граници; основни онлайн платформи функционират в множество страни, управлявайки данни на милиони потребители и влияейки на разпространението на информация по целия свят. Досега Европейският съюз (ЕС) нямаше единна регулация, която да определя задълженията на тези платформи. Правилата, установени с директивата за електронната търговия от 2000 г., вече не отговарят на съвременната цифрова среда, включваща алгоритми, трансгранични услуги и онлайн търговия с голям обем, а също така наблюдаваме нови форми на дезинформация.
С приемането на Закона за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA), ЕС започва една от най-значимите реформи в цифровото законодателство от последните 20 години. Законопроектът е предложен от Европейската комисия в края на 2020 г. след широко обсъждане и е официално приет през 2022 г. Повечето разпоредби ще влязат в сила от февруари 2024 г., а правилата за много големите онлайн платформи и търсачки – още от лятото на 2023 г.
Този регламент се прилага на ниво ЕС, а не в рамките на отделни нации, тъй като дигиталните услуги действат трансгранично и не могат да бъдат адекватно регулирани с отделни национални закони. С Акта ЕС установява единни правила за всички страни членки, осигурявайки равна защита на потребителите и намалявайки разпокъсаността на различните национални регулации.
Основната цел на Акта е да създаде по-безопасен, по-прозрачен и по-отговорен онлайн свят. Законодателството касае всички посреднически услуги – от интернет доставчици и хостинг платформи до социални медии, онлайн магазини, приложения за споделяне на съдържание и рекламни системи. Най-строгите изисквания важат за много големи онлайн платформи и търсачки, които имат поне 45 милиона потребители в ЕС. Те играят ключова роля в разпространението на информация и обществени дискусии, поради което биват подложени на директен контрол от Европейската комисия.
Законът за цифровите услуги налага нови задължения за платформите. Те трябва да предоставят ефективни механизми за докладване на незаконно съдържание, да работят с доверени сигналодавачи, да следят търговците на онлайн пазари и да проверяват произхода на продажбите. Потребителите имат право на информация, когато съдържанието им бъде премахнато или ограничено, и могат да обжалват решенията на платформите чрез вътрешни и извънсъдебни механизми.
Значително внимание се обръща на прозрачността на алгоритмите. Платформите са задължени да разкриват основните принципи на своите системи за препоръчване на съдържание и да предлагат алтернативи, които не се базират на персонализирано профилиране. Въвеждат се строги ограничения за реклама на непълнолетни и забрана на поведенческа реклама, основана на чувствителни лични данни.
Регламентът включва нови правила за борба с незаконни и опасни продукти онлайн. Онлайн търговците трябва да идентифицират търговците, да проверяват информацията за продуктите и да уведомяват потребителите при установяване на нарушения. Въвежда се и механизъм за реакция в кризисни ситуации, позволяващ налагане на допълнителни задължения при сериозни заплахи за обществото.
Ключов аспект от този механизъм е създаването на национални координатори по цифровите услуги във всяка страна членка. Те отговарят за прилагането и надзора на национално ниво, докато Европейската комисия има директен контрол върху най-големите платформи. Координацията между страните ще се осъществява чрез Европейския съвет за цифрови услуги — нов орган за обмен на информация и сътрудничество.
Прилагането на Акта в България
В България национален координатор по прилагането на Закона за цифровите услуги е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тя бе назначена с решение на Министерския съвет през 2023 г., а правомощията ѝ бяха допълнително уточнени с изменения в Закона за електронните съобщения, обнародвани през ноември 2025 г. С тези изменения се изгражда цялостна национална правна структура за надзора на доставчиците на посреднически услуги, разясняват от КРС в отговор на запитвания на БТА.
От 1 ноември 2024 г. в КРС ще стартира специализирана дирекция, отговорна за прилагането на DSA. Комисията изгражда експертни и технически капацитети, разработва вътрешни процедури и координационни механизми и активно участва в работата на Европейския съвет за цифрови услуги. Надзорните правомощия включват проверки, искане на информация, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове и признаване на доверени сигналодавачи и проверени изследователи, уточняват от регулатора в писмото си до БТА.
В допълнение, Комисията за защита на потребителите (КЗП) има важна роля в контекста на потребителските аспекти на Акта. Тя извършва контрол върху електронната търговия, нелоялни търговски практики, подвеждаща реклама и безопасността на онлайн предлаганите продукти. Според информация от КЗП, представена в интервю за БТА, по-голяма готовност се наблюдава при големите платформи и онлайн търговци, докато по-малките онлайн магазини и търговците в социалните мрежи срещат по-чести трудности с изискванията за прозрачност и идентификация.
В регулаторната структура взимат участие и други институции — Съветът за електронни медии, който отговаря за платформите за споделяне на видеосъдържание, и Комисията за защита на личните данни, която се занимава с въпросите на обработване на лични данни и профилиране. Министерството на електронното управление играе координационна роля при изграждането на националната структура и взаимодействието между институциите.
Очакванията на българските регулатори са, че най-рано след реалното прилагане на Акта, сигналите относно фалшиви онлайн магазини, нелоялни търговски практики, незаконно или вредно съдържание и недостатъчна прозрачност на онлайн рекламата, ще бъдат най-честите, отбелязват от КРС и КЗП пред БТА. Фокусът ще бъде върху информираността на потребителите и подпомагането на бизнеса с адаптацията към новите изисквания, като санкционните механизми ще се прилагат пропорционално при установени системни нарушения.
С приемането и прилагането на Закона за цифровите услуги, ЕС и държавите членки създават основите на нов модел за регулиране на онлайн пространството, с цел да съчетаят свободата на изразяване с повишени нива на безопасност, прозрачност и отговорност. Законодателството е част от по-широката стратегическа рамка на ЕС, която обхваща и Акта за цифровите пазари (DMA), като и двата регламента представляват първият комплексен опит в световен мащаб за регулиране на съдържанието, рисковете и пазарните практики в цифровата сфера.
