Прилагането на Акта за цифровите пазари (Digital Markets Act – DMA) в Европейския съюз представлява специфичен регулаторен модел, при който Европейската комисия (ЕК) е единственият пряк орган с правомощия да определя нарушения и да налага санкции на т.нар. „пазачи на достъпа“ (gatekeepers). За разлика от други европейски регулации в цифровата сфера, националните органи нямат самостоятелна санкционна компетентност, но участват активно в поддържащи и координационни механизми.
Ролята на националните органи
Въпреки централизираната структура държавите членки играят важна роля при прилагането на акта. Повечето страни са определили национални органи, обикновено комисии за защита на конкуренцията, които подпомагат EK чрез няколко основни функции.
Националните органи могат да извършват проверки и да събират информация на своя територия при съмнения за нарушения от страна на определени като „пазачи на достъпа“ платформи, като резултатите от тези действия се докладват на EK.
Те участват и в обмена на информация чрез Европейската мрежа по конкуренция (ECN), както и в Консултативния комитет по цифровите пазари, в който всяка държава членка има представител. Комитетът дава становища по ключови решения, включително при определянето на нови „пазачи“ или при налагането на санкции.
Национални подходи и допълващи механизми
Актът за цифровите пазари се прилага във всички държави членки на ЕС по координиран начин, за разлика от Акта за цифровите услуги, който определя общата регулаторна рамка, но неговото прилагане и изпълнение са от компетентността на националните органи в отделните държави членки. Това допринася за осигуряване на единно прилагане на разпоредбите на регулацията, като същевременно позволява регионална гъвкавост при прилагането и изпълнението.
Наред с прилагането на акта някои държави членки използват активно националното си законодателство в областта на конкуренцията, доколкото това е допустимо от европейската рамка.
В Германия националният регулатор – федералната антикартелна служба (Bundeskartellamt), прилага разпоредбите на Закона срещу ограниченията на конкуренцията, по-специално чл. 19а, който позволява предприемането на действия срещу компании с „първостепенно значение за конкуренцията“ успоредно с процедурите на ЕК. В рамките на германския антимонополен орган е изграден специализиран DMA-екип, работещ в изключително тясна координация с ЕК.
Франция заема една от най-активните позиции по отношение на оперативната съвместимост между цифровите платформи, като френският орган за защита на конкуренцията (Autorité de la concurrence) настоява за по-бързо и по-широко отваряне на екосистемите на големите платформи. На местна почва европейският акт е вграден в по-широкия пакет за дигитален суверенитет.
В Нидерландия фокусът е поставен върху защитата на малките разработчици на приложения и върху достъпа до алтернативни платежни системи в онлайн магазините за приложения. Местният орган за защита на потребителите – De Autoriteit Consument & Markt (ACM) – държи на строго придържане към текста на регламента без опити за разширително тълкуване.
Италианският орган – Autorita’ Garante della Concorrenza e del Mercato (AGCM) е регулаторът на местно ниво. Законодателният акт е формално транспониран, без никакви излишни разширения. Властите в Рим поставят акцент върху пазарния мониторинг, потребителските сигнали и разчитат на висока оперативна дисциплина при по-ограничен капацитет.
В България Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) участва в координационните механизми на ЕС, като се концентрира върху наблюдението на въздействието на акта върху малките и средните предприятия и върху достъпа им до цифровите пазари. КЗК ще подпомага европейските разследвания чрез съдействие при проверки на място, снемане на устни обяснения и предоставяне на информация, поясниха от органа пред БТА.
Текущ статус и основни спорни въпроси
От март 2024 г. всички определени като „пазачи на достъпа“ компании са задължени да спазват изискванията на акта. През 2025 г. ЕК започна първите мащабни разследвания за евентуално неспазване на правилата, включително по отношение на условията в онлайн магазините за приложения и на определени модели за обработка на лични данни.
Един от основните правни дебати е свързан с границата между европейското и националното право. Актът забранява въвеждането на паралелни национални регулации, насочени конкретно към „пазачите на достъпа“, но допуска прилагането на общото национално конкурентно право. Това поражда въпроси за допустимия обхват на националните мерки и тяхното съотношение с европейската регулация.
До 3 май 2026 г. комисията трябва да представи първия си пълен доклад за прилагането и ефективността на регулацията, изготвен на база обратна връзка от всички държави членки.
Санкции и правомощия на ЕК
При установяване на нарушение ЕК може да наложи глоба в размер до 10 на сто от общите глобални приходи на съответната компания, а при повторно нарушение – до 20 на сто. При системни нарушения са предвидени и структурни мерки, включително възможност за принудителна задължителна продажба на части от бизнеса.
Правната рамка обаче поражда и критики. Сред тях са опасения, че правомощието на Комисията да въвежда допълнителни поведенчески задължения чрез делегирани актове може да постави въпроси относно съответствието с първичното право на ЕС, както и че правото на проверки на място без ясно дефинирани условия може да засегне гаранциите, предвидени в Хартата на основните права на ЕС.
Ефект върху пазара и перспективи
Актът има за цел да хармонизира националните правила и да предотврати фрагментирането на цифровия вътрешен пазар. Чрез прякото си приложение във всички държави членки регламентът създава единна правна рамка, която дава по-голяма правна сигурност за предприятията.
За търговските и крайните потребители регулацията въвежда допълнителни защитни механизми, свързани с оперативната съвместимост, защитата на личните данни и предотвратяването на нелоялни търговски практики. А по-малките доставчици и стартиращите компании получават по-лесен достъп до цифровите пазари, които досега бяха силно концентрирани.
