Завод на френския доставчик на услуги за управление на околната среда „Веолия“ (Veolia) произвежда в Унгария филтриращи мембрани – ценно средство за борба с т. нар. вечни замърсители (пер- и полифлуороалкилирани съединения – PFAS), химикали, разпространени в ежедневието, предаде Франс прес.
Предприятието, представено като най-голямото в света, е като своеобразна шивашка работилница, в която служителите деликатно боравят с километри бели „плитки“. След обработка тези материали се превръщат в полимерни влакна, способни да улавят микрозамърсители в порите си.
„Веолия“ удвоява усилията си в този сектор, докато борбата срещу „вечните замърсители“ се превръща в основна грижа за правителствата на много страни по света.
В по-широк план пазарът на водни технологии изпитва „бум“ според френската група, която го оценява на 220 милиарда евро и се надява да расте „с 6 до 10 на сто годишно“.
„Глобалното затопляне е реалност и ние трябва да ускорим внедряването на решения“, заяви главният изпълнителен директор на „Веолия“ Естел Бръшляноф по време на посещение в обекта в град Орослани, на час път от столицата Будапеща.
„Предизвикателствата са огромни“, подчерта тя като допълни, че „говорим за качество и здраве (в борбата) със замърсителите, но също и за количество“, като недостигът на прясна вода причинява нарастващо търсене на системи за повторно използване на водата (пречистването ѝ) и обезсоляване.
Открита през 2002 г., унгарската фабрика е увеличила капацитета си десетократно през годините и сега произвежда повече от 8 милиона квадратни метра мембрани годишно.
Веднъж сглобени в „касети“, мембраните се изпращат до общински или индустриални клиенти в Европа и извън континента, желаещи да пречистват питейна вода или да ги използват в техния производствен процес.
„Ултрафилтрацията е ниво на филтриране, което ни гарантира премахването на всички частици, всички бактерии, всички вируси и други замърсяващи елементи, които можете да намерите във водата“, обобщава Ан льо Генек, старши изпълнителен вицепрезидент и ръководител на дейностите по „Световни водни технологии“ на „Веолия“ пред Франс прес. Това е като да премахнете „зрънце сол от плувен басейн“, допълни тя.
Присъстващи от 1940 г. в много ежедневни предмети (тигани с незалепващо покритие, опаковки за храни, водоустойчив текстил, козметика, автомобили и др.), пер- и полифлуороалкиловите съединения дължат определението „вечни замърсители“ на много дългия си жизнен цикъл.
Почти неразрушими, те обединяват повече от 4700 молекули и се натрупват с течение на времето във въздуха, почвата, реките и дори в човешкото тяло. Ако бъдат изложени за дълъг период от време, те могат да имат ефект върху плодовитостта или да стимулират някои видове рак, според първоначалните проучвания.
След години на бездействие, темата все повече привлича вниманието и по целия свят вече има инициативи срещу тези вещества и техните производители.
Брюксел реши да регулира около двадесет „вечни замърсители“ чрез определяне на прагове за замърсяване на питейната вода, които ще трябва да бъдат контролирани от държавите членки от 2026 г. А през април САЩ обявиха, че ще установят прагови граници в течащата вода за определени замърсители.
Изправени пред този проблем, компании разработиха различни методи за пречистване на водата, като филтриране с помощта на активен въглен, свързан с окислителните способности на озона, или химическия процес на йонен обмен.
Толкова много енергоемки технологии, но „всичко е свързано с основните нужди от питейна вода или вода, която е безопасна за пиене от здравословна гледна точка“, обобщава Арно Валето, изпълнителен вицепрезидент и изпълнителен директор на проекта „Веолия Уотър Текнолоджис“ (Veolia Water Technologies).
И тъй като „вечните замърсители“ няма да бъдат заменени скоро от различните индустрии, вече се подготвя разширение на обекта в град Орослани, гордо обяснява мениджърът на производствените операции в компанията Даниел Смид, докато обикаля помещенията, работещи с пълен капацитет 24 часа в денонощието.
