За какво е битката между властта и площада в България и наистина ли „поколението Z може да пенсионира управляващите“, коментира в ефира на БНР Веселин Стойнев, заместник главен редактор на „Biglobal“ и автор в „Дойче Веле“.
„Политическото време вече тече и се сгъстява в такъв проявление, че става историческо. И, всъщност, освен заявката, освен днешния вот на недоверие, имахме и заявка от лидерите на ППДБ, че ако при обсъждането на вота, в деня на обсъждането на вота в парламента ще има и нов протест, ако междувременно управлението не подаде оставка. Така че, всъщност, имаме две политически действия: едното е парламентарното – днешният вот на недоверие, второто е заявка за нов протест. Дотук двете издания на протеста победиха. Сега остава да видим дали протестът и парламентарната опозиция ще победят и в третата крачка, като свалят правителството. Това всичко се случва в няма и 10 дни.“
ППДБ стоят на задна линия, т.е. протестът е граждански и политически, той не е само техен. Въпреки че те организират инфраструктурата на протеста, те добре си дават сметка, че там има различни хора, включително такива, които не са техни поддръжници и дори не ги харесват. Но там е и техният шанс, и те също го казват открито. Това е съвсем нормално в един такъв открит гражданско-политически процес – че се надяват да спечелят по този начин и по-голяма подкрепа. Т.е. да увеличат своите последователи сред протестиращите.“
„Площадът не е управленска коалиция, а е коалиция на нежелаещите сегашното управление. За да има следващата политическа алтернатива, е необходимо да се измине и някакво политическо време. То ще мине много бързо, но очертанията му вече се задават.“
Хипотезата – ППДБ правят услуга на президента Радев
„Първо, да не ги надценяваме. Самите ППДБ според мен бяха изненадани от мащаба на протеста. Протестите наистина са масови, спонтанни в много голяма степен и са разнообразни. Там има и привърженици на Радев, има, разбира се, симпатизанти на ППДБ. Протестът засега е около настоящи и бивши избиратели, т.е. около така наречената демократична общност. Тепърва ще разберем дали най-младото поколение ще намери някакви свои предпочитания и на първо място ще отиде да гласува, защото те досега много не гласуваха.
Аз лично се опасявам, че може да има нещо подобно – макар че ситуацията е съвсем различна – на това, което се случи в Сърбия. Там една година младите протестират и нямат политическа визия, да не говорим за представителство. Не търсят такова. Младите сякаш са настроени негативно – какво не искат, а не какво искат, въпреки че протестират.
Всъщност шансът на ППДБ сега е повече хора да припознаят тях, а не Радев като политическа алтернатива. В един момент евентуално да го и откажат, защото година-две всички го чакат да се появи на терена.“
Сега ли е моментът да останем без правителство
„В този парламент, очевидно, друго правителство не може да има. Ако това правителство падне ГЕРБ няма да получи подкрепа. Ако получи същата подкрепа от същите четири партии, това е просто пълно самоубийство вече – да повториш същото, да настъпиш два пъти мотиката. И отиваме на така наречената „домова книга“, в която президентът избира измежду изредените: от председател на парламента до омбудсман и избира служебен министър-председател. И март месец, това е в най-ранния вариант, отиваме на нови избори. До тогава управлява служебно правителство. Да, това ще бъде политическа нестабилност, това ще бъде политическа криза. Но тя е и сега. Ние вече сме отново в политическа криза, защото правителството е поставено под огромен натиск и хората не го искат съвсем декларативно, и от площадите се вижда, и от социологическите проучвания. Падне ли сега правителството, 100% сигурно ще отидем на избори.
Протестът започна с успех
„Този протест е успешен. За разлика от 2020, за разлика от 2013, когато месеци наред се ходеше по улиците и имаше протести, и нямаше резултат, дълго време никакъв резултат – сега резултатът идва веднага. Тоест, когато протестът побеждава, той се презарежда, черпи от собствената си енергия и се разраства.
Аз това очаквам, но също така се опасявам, че той може да се радикализира и за разлика от полицейското бездействие, което видяхме в понеделник, което подпомагаше опорочаването на протеста с вандалщини и агресия, сега пък можем да видим свръхполицейско присъствие и решителност, която по обратната логика също да предизвика радикализация или да настрои още повече хората.
Единственото ми опасение е, ако досега минахме общо взето без окървавяване, то сега при една радикализация и по-голяма масовост на протеста се опасявам, че нещата могат да добият доста по-страшен вариант.
И жалкото в случая е, че Бойко Борисов като лидер на най-голямата формация с най-дълъг политически опит, който винаги е успявал да се изплъзне от протести, като изключим т.н. „под колоните“, и така да ги предотвратява, и да подава оставка предварително, ако щете… Сега Борисов няма такава възможност, защото очевидно е вече много зависим от Пеевски, а и защото при всички положения губи. Един управленски провал ще му донесе много щети на избори – едно признание „ние се провалихме, паднахме от власт“ доброволно, така да се каже. И едно сваляне от власт по един, не дай Боже, по-кървав начин ще донесе също много големи поражения електорални. Да не говорим чисто партийно за ГЕРБ. Така че в някакъв смисъл избирателите на ГЕРБ са заложници в момента на своя лидер и то по един доста неблагодарен за тях начин.“
