В интервю за БТА социолозите Алексей Пампоров от Института по социология и философия на Българската академия на науките (БАН) и Стойчо Босев от агенция „Алфа Рисърч“ разглеждат начина, по който младите хора получават информация относно актуалните теми.
Босев подчертава, че младите хора са податливи на дезинформация.
Пампоров посочва, че българите често не притежават умения за критично мислене. Често приемаме только една гледна точка и се боим да се противопоставим, казва той.
Според проучване на Евробарометър от началото на годината, проведено сред младежи на възраст 16-30 години в Европа, 76% от тях смятат, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. В девет държави от ЕС, повече от половината участници съобщават, че често ставали свидетели на такъв феномен.
Дезинформация в социалните мрежи
Социалните платформи предлагат огромно количество новини, включително фалшиви, което затруднява разпознаването на истината и може да изкриви обществените нагласи, посочва Алексей Пампоров.
Съдържанието става все по-кратко и визуално, като акцентът е върху бързите видеа, което предоставя на младите информация в смесен вид, улеснявайки разпространението на дезинформация и непроверени факти, акцентира Стойчо Босев.
Младите хора са привлечени от формата на информация, а създателите на съдържание я правят все по-атрактивна, заключава Босев.
В България съществуват определени медийни среди, особено в социалните мрежи, които си взаимно разменят съдържание и целят конкретни аудитории, обяснява Пампоров. Той коментира, че когато човек следва само един източник на информация, се формира т.нар. информационен „балон“. „Запомняте само едно мнение и вярвате, че то е единствената истина“, пояснява той.
В контекста на новините, социалните медии понякога допускат крайни възгледи без никакъв контрол, докато традиционните медии се стараят да спазват определени стандарти за неутралност, добавя той.
В стремежа си да привлекат аудитория, често се допускат неекспертни мнения, което улеснява изразяването на позиции без дълбочинно разсъждение, коментира Пампоров. Той дава пример с ситуации, в които двама неексперти взаимно се подкрепят, без да имат необходимия опит. Разумно е да се канят хора с титли за обичайни обговори, но те често не са най-подходящите специалисти, добавя той.
Критично мислене
Според Пампоров, образованието по литература и история в България е силно идеологизирано, наследство от тоталитарния режим, който е наложил единствена версия на истината. В университетите все още се е запазила същата „традиция“.
Той подчертава, че шаблоните в образованието водят до повърхностно мислене. Например, почти всеки ще каже, че „Кирил и Методий“ са създатели на българската азбука, без да се замисля, а това не е напълно точно, добавя той.
В социалните мрежи хората често безкритично разпространяват информация, която бързо се разпространява, пояснява Пампоров. Такова шаблонно мислене влияе и на начина, по който се гласува.
Според него много хора гласуват под влияние на популярни нагласи и мнения на околните, което представлява психологически феномен.
Той отбелязва, че все повече младежи се влияят от събития или личности, които харесват, и това променя техните гласувателни решения и социална ангажираност.
Изкуственият интелект като инструмент за информация
Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза на глобално и местно ниво, отбелязва Босев. Той е особено популярен сред младите, които често го използват за търсене на информация.
Младежите най-често използват генеративен интелект, като ChatGPT. Всеки трети млад човек активно ползва подобни приложения, докато средният дял е 13%, добавя социологът. ИИ се използва предимно за лични нужди, а не толкова за работа или учене, подчертава Босев.
Той споделя, че ИИ най-често служи за развлечение и разрешаване на спорове с приятели, а не като средство за повишаване на професионалната продуктивност.
Самооценка на информираността сред младежите
Според Босев, самооценката на един от трима младежи на възраст 16-18 години показва повишена неинформираност по основни въпроси. Например, много от тях не са запознати с обмени на валута, свързани с еврото.
На много от въпросите в анкетите оставяме опция за тези, които не са информирани, пояснява Босев. Често младежите избират тези опции, което може да сигнализира за нормално въздействие на възрастта им, тъй като интересът е насочен по-скоро към лични и социални теми, а не толкова на политически.
Социални медии срещу традиционни информационни източници
Замяната на традиционните медии със социални платформи не е тенденция само сред младите, но и сред хората в зряла възраст, които избягват новини по телевизията, отбелязва Пампоров. Той акцентира, че традиционните медии предлагат новини в конкретен времеви контекст, докато социалните дават достъп до информация по всяко време.
Босев добавя, че много млади хора използват „ТикТок“ и подобни платформи, а потреблението на традиционни медии остава минимално. Радиото, вестниците и списанията вече почти не се използват от младите.
Дезинформация сред младите в ЕС
Проучване на Евробарометър показва, че 76% от младежите в ЕС смятат, че са били изложени на дезинформация. Въпреки това, 70% от участниците вярват, че могат да разпознаят дезинформацията.
