През 1981 г. социолозите Бети Грейсън и Морис Щайн провеждат известното вече проучване за това как насилниците избират потенциалните си мишени. Учените поставят видеокамера на оживен тротоар в Ню Йорк и записват минувачите. След това показват видеото на затворници, които излежават присъди за насилие срещу непознати (въоръжен грабеж, изнасилване и убийство). На затворниците е поставена задачата да оценят пешеходците по скала от 1 до 10, от „много лесно“ до „по-добре да го избегна, опасността е голяма“.
Резултатите са поразителни. Всеки затворник избира един човек, който според него представлява лесна мишена. Изборът не се основава само на пол, раса или възраст, както може да се очаква. Възрастните жени и разсеяните професори не попадат автоматично сред избраните. Други са критериите, които оказват влияние върху решението. Престъпниците разчитат невербалните знаци на пешеходците – как ходят, как движат ръцете и главите си, колко самоуверени изглеждат – и така избират своите жертви. Насочват се към онези, които според тях имат излъчване на жертви.
Припомних си това проучване, когато размишлявах върху стратегическите дилеми на Европа относно новата американска администрация. Ранните действия на екипа на Тръмп показват, че новоизбраният президент е решил да демонстрира силата си не като се конфронтира с противниците на Америка, а като подчини съюзниците на Вашингтон. Претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия и Канада и туитовете на Илон Мъск, призоваващи за смяна на режима в Обединеното кралство, са най-ясните индикации за тази игра. Очевидно Тръмп се надява, че чрез груби заплахи към своите съюзници ще принуди останалите да следват желанията му.
Страните членки на ЕС имат всички основания да се притесняват, че подходът на Вашингтон към тях ще повтори казаното неотдавна от бившия руски президент Дмитрий Медведев, че „трябва да се подкрепят всички разрушителни процеси в Европа“.
Глобално проучване на общественото мнение, проведено в края на 2024 г. от Европейския съвет за външна политика, показва, че когато Тръмп се завърне в Белия дом, „голяма част от света ще го приветства“. Докато европейците и южнокорейците гледат на него като на груб рушител, мнозинството от останалите вярват, че той е добър избор за Америка, за собствената им страна и за световния мир.
Високото одобрение за Тръмп може да е следствие от естествената подкрепа за един победител. Възможно е нагласите бързо да се променят, ако заплахите му за вдигане на митата влязат в сила или ако не успее да сложи край на конфликтите в Украйна и Близкия изток.
Има обаче нещо по-интересно. Откритото неуважение на Тръмп към международните правила се възприема от мнозина в незападния свят като предпочитано пред непоносимото лицемерие на предишната либерална администрация. Под ръководството на Тръмп САЩ най-сетне ще се превърнат в нормална велика сила – имперска, но не кръстоносна. Съединените щати няма повече да претендират, че са по-добри от всички останали държави, а по-скоро ще действат въз основа на допускането, че са по-силни от тях.
Проучването на ЕВСП обаче показва и други тенденции, които откриват възможности пред Европа. Незападният свят може и да приветства Тръмп, но мнозина там разглеждат Китай, а не САЩ като следващия глобален хегемон.
През 2016 г. ключов момент в глобалната стратегия на Тръмп бе да раздели Китай от Русия. Това вече не изглежда реалистично. Проучването на ЕСВП показва, че през последната година руското и китайското общество, както и лидерите на двете страни, вече се възприемат като съюзници. В същото време едва един от всеки пет европейци гледа на САЩ като на съюзник. Докато Америка е готова да хвърли собствените си съюзници под автобуса, Москва и Пекин преоткриват предимствата на своето партньорство.
Но макар да изглежда, че сякаш Тръмп е отписал Европа, мнозина извън Запада продължават да гледат на нея като на изключителна сила. Затова за Европа е от първостепенно значение в тази враждебна среда никога да не изглежда като жертва. Европейските държави не бива да бързат нито да угодят на новия президент, нито да му се противопоставят. Те трябва да спечелят време, за да решат какво да правят с американските технологични гиганти или как да отговорят на заплахите за повишаване на митата. Трябва активно да се ангажират с Турция и други незападни сили, когато обсъждат гаранциите за сигурност за Украйна. Изправена пред натиска на Тръмп, Европа трябва по-скоро да обърква, отколкото да се противопоставя. А най-объркващото нещо за Тръмп ще бъдат европейски лидери, които се фокусират върху собствените си общества, а не върху новата американска администрация.
Ключът към всяка една европейска стратегия следва да бъде разбирането, че парадоксално, 20 януари няма да е просто началото на новия президентски мандат на Тръмп, но и връхната точка на неговото глобално влияние.
Преводът на статията от „Файненшъл таймс“ е публикуван в Портал „Култура“.
