Кога Шулц достигна най-ниската си точка? В нощта на парламентарните избори през септември 2017, когато социалдемократите постигнаха най-слабия си изборен резултат в следвоенната история на Германия? Или когато след провала на преговорите за т.нар. коалиция „Ямайка“ той първоначално продължаваше да твърди, че партията му няма да участва в ново издание на широката коалиция, но малко след това все пак промени мнението си? Или може би когато нарече „прекрасни“ резултатите от сондажните разговори с консерваторите, които обаче неговите партийни другари остро разкритикуваха?
Трудно е да определим с точност момента, в който Мартин Шулц се превърна в своя собствена сянка. Той претърпя твърде много обрати и така загуби убедителността си. Нищо вече не напомня за онзи политик, който преди година пое партията, за да я поведе от низините към върховете. Човекът, който беше председател на Европейския парламент и който имаше амбиции да стане следващия германски канцлер. Социалдемократът, който през март 2017 беше избран за лидер на ГСДП със 100 процента от гласовете. Политикът, който даде такъв мощен импулс на партията в социологическите проучвания, че за кратко тя дори успя да изпревари консервативните ХДС и ХСС. И заради всичко това бе смятан за спасител.
Непосредствено след обявяването на резултатите от парламентарните избори през септември 2017, Мартин Шулц обяви, че неговата партия няма да влиза в преговори за нова широка коалиция. И така той уцели една от болните теми на ГСДП. Поражението на социалдемократите бе твърде очевидно, както и нуждата от обновяване. Преговорите за „Ямайка“ обаче се провалиха. И? Кое беше по-важно: партията и желанието ѝ за обновление или страната, която вече месеци наред беше без правителство?
Мартин Шулц избра Германия. Макар и не веднага. В това го убеди президентът Франк-Валтер Щайнмайер. Само че мнозина негови съпартийци не одобриха този обрат.
Днес Мартин Шулц се бори за политическото си оцеляване. Журналистите почти вече го бяха отписали, когато на 21 януари т.г. той поиска от партията си да одобри резултатите от сондажните разговори за бъдеща широка коалиция. От този извънреден конгрес зависеше дали той ще получи мандат да влезе в същински преговори с консерваторите за създаване на ново коалиционно правителство. При отказ Шулц трябваше да си тръгне – нещо, което мнозина очакваха да се случи. А фактът, че все пак не се стигна дотам, се дължи най-вече на самоотвержената председателка на фракцията на социалдемократите в Бундестага Андреа Налес. След една скучна, откровено слаба реч на партийния председател, която няма да запомним с нищо, 47-годишната Налес успя само за шест минути така да обърне нещата, че в крайна сметка конгресът даде зелена светлина – макар и с крехко мнозинство – за следващата стъпка по пътя към недолюбваната широка коалиция.
Пътят към нея обаче съвсем не свършва с края на коалиционните преговори. Защото цялата членска маса на ГСДП – около 460 хиляди души – трябва да каже дали одобрява резултатите от преговорите, т.е. дали е съгласна на ново участие в широка коалиция с ХДС/ХСС. И Мартин Шулц ще трябва да се погрижи да убеди съпартийците си. Както и Андреа Налес, която ще наследи председателския пост на партията. Защото 62-годишният Шулц, както бе обявено на 7.02, се очаква да поеме министерски пост – в четвъртото правителство на Ангела Меркел той ще бъде най-вероятно външен министър.
Детството на Мартин Шулц преминава в град Вюрзелен, недалеч от Аахен. На 17 години той решава, че ще стане професионален футболист, заради което се отказва от държавните матури. Тежка контузия обаче набързо проваля плановете му за спортна кариера, след което той започва да пие. Шулц става алкохолик. Брат му и негови партийни другари го изправят отново на крака и той открива книжарница в родния си град. „Четенето е моят еликсир“, казва днес Шулц, който е женен и има две деца.
Той признава, че книжарницата му липса и до днес. Продава я, когато влиза активно в политиката. На 31-годишна възраст вече е кмет на Вюрзелен, с което се превръща в най-младия кмет в провинция Северен Рейн-Вестфалия. През 1994 година е избран за евродепутат, а през 2012 година става председател на ЕП. Същата година в Осло той приема, заедно с лидерите на ЕК и Европейския съвет, Нобеловата награда за мир, присъдена на ЕС. Три години по-късно – през 2015 – Мартин Шулц е удостоен с престижната Карлова награда на град Аахен.
Ако сега Мартин Шулц действително стане външен министър, той би могъл да използва натрупания опит в еропейската политика. Тази позиция има и друго предимство: избирателите се отнасят със симпатия към поста на външния министър. А това е добре дошло за Шулц. Зигмар Габриел, който от една година изпълнява тази функция, в момента е най-одобряваният германски политик. А преди това, още като председател на ГСДП, положението му беше още по-нерадостно дори и от това на сегашния лидер на партията Мартин Шулц.
–––––––
Анализ на Сабине Кинкарц и Нина Веркхойзер
