Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Един от най-ярките творци на България получава солидно за времето си образование.
Жаждата да се учим беше част от нашето родолюбие“, пише по-късно в „Ранни спомени“ Симеон Радев.
Първоначално учи в родния си град, в българското училище, открито през 1886 г. с пръв учител Лазар Янев, издържан от неколцина заможни ресенчани. Пръв учител на С. Радев бил Мице Божанин, за когото авторът на „Ранни спомени“ оставя добре нарисуван образ на скромен човек и истински родолюбец.
В Ресен С. Радев получава основно образование – от първо отделение до втори прогимназиален клас (1886 – 1891). След утвърждаването си Ресенската община поема издръжката на учителите. Негови учители са и ресенчаните Трайко (Трайче) Доревски, български публицист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Коста Николов, просветен деец, определян от Симеон Радев като педагог по призвание и с любов. И двамата, назначени от Българската екзархия, добре подготвени, въвели по-модерен начин на преподаване.
Следващата стъпка в обучението е в Охрид, където заминава заедно с по-големия си брат Владимир, назначен за екзархийски учител в града. Той се записва в трети прогимназиален клас (1891 – 1892) в Охридското българско четирикласно училище, намиращо се недалеч от църквата „Св. Климент“, което, по неговите думи, било много добре уредено, преподаването там сериозно, а учителите – взискателни, тъй като гледали на учителстването си като на национална мисия. Годината на ученичеството в Охрид, много по-късно в своите спомени, Симеон Радев определя като една от най-щастливите в живота си.
През 1892 г. родителите му го изпращат да учи в Битоля, настанен в Битолския пансион. По-късно С. Радев пише: „Учениците в Битолския пансион идеха от цяла Югозападна Македония, от Прилеп до Костур и от Костур до Струга. Те бяха от разни социални среди. Някои бяха синове на състоятелни граждани; те плащаха пълен пансион. Други – деца на еснафите; те бяха на полустипендия. Имаше и селянчета – стипендианти. Ние се стараехме да говорим на чист, литературен език. Но влиянието на диалектите ни силно се чувстваше в изговора. Особено се изтъкваха дебелото произношение на Прилеп и пеещият акцент на Костурско. От разни класи на обществото, от разни места, с различни темпераменти и с различни, добити в семейството понятия, едно ни свързваше в някаква свещена связ – фанатичната любов към отечеството. Народността беше нашето верую.“
Добър ученик по всички предмети, С. Радев си спомня за удоволствието от обучението по френски език, а обяснението му за неговата дарба да учи езици (в своята професионална дейност той си служи с пет езика), е че идва още от ресенското общуване на четири езика – български, турски, албански и влашки.
Семейното решение е ресенският младеж да продължи образованието си в известната Солунска българска мъжка гимназия, но по предложение на учителите му от Битоля той получава стипендия от Българската екзархия, заедно с Владимир Робев от същото училище, за да се обучават в султанския лицей в Цариград (създаден още по времето на султан Баязид ІІ – 1481 г. и модернизиран по образец на френските лицеи през 1866 г.), намиращ се в Галатасарай.
В европейска, а и типично османска среда – с много толерантност и възможности за контакти младият С. Радев отново акцентира върху езиците и особено върху френската литература. Не са случайни първите му опити да пише, повлиян най-вече от френските мислители.
Паралелно с обучението си в лицея С. Радев чете и ползва библиотеката на Екзархията, където се получават всички български книги, вестници, списания, както и литература на руски и гръцки език. След първия литературен опит „Хайдут Велко“, първите стихове и „насърчението“ – „по-малко пишете, повече четете“, все още ученик С. Радев продължава да чете и прави опити в белетристиката.
ЦДА, Ф. 77К, оп. 4, а.е. 1645
Екзарх Йосиф проявяваше особено благоволение към мене. През празниците и в неделя, след службата в параклиса на Екзархията, той влизаше в салона и там приемаше по-важните лица, дошли като богомолци. Щом отидех да му целуна ръка, поставяше ме надясно от него. Случваше се да ме вика при себе си, когато другите си отидат. Разпитваше ме за моето учение, за книгите, които четях, даваше ми съвети. Свършил в Париж, освен правото и литература, той познаваше отлично френските класически писатели. Особено драго му беше, че и аз съм ги изучил добре. Много от книгите, които вземах от Екзархията, бяха ми препоръчани от него. Той приказваше с мене не като с младеж, а като с възрастен човек, оказвайки ми доверие“.
Из Ранни спомени от Симеон Радев, първо издание, София, 1967
Симеон Радев завършва лицея през 1898 г., като поради отлични успехи от първи клас минава в трети. Той отказва предложението на Екзарх Йосиф да замине за Париж, да следва литература и право, а след това да учи в руска духовна академия и да бъде ръкоположен за епископ. След прощалната среща с българския екзарх С. Радев заминава за София.
Публикацията е във връзка с изпълнение от Фондация „Пигмалион“ на проект BG- RRP-11.020-0041 „Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев“ по договор за финансиране по схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“ от Плана за възстановяване и устойчивост
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
