Колекционерска монета, чието художествено оформление е дело на българския дизайнер и преподавател в Националната художествена академия (НХА) доц. д-р Светлин Балездров, е пусната в продажба от централната банка на Естония (Eesti Pank). Това става известно от справка в сайта на банката, където е поместено, че тя е с номинал от 8 евро и е изработена от сребро. Освен това по дизайн на доц. Балездров догодина в обращение ще бъде пусната и възпоменателна монета от 2 евро, която отбелязва важна годишнина от създаването на естонския писмен език.
Поводът за появата на сребърната монета, която е с тираж 5000 бр., е свързан с естонския град Тарту, който е част от Ханзейската лига – съюз на търговски гилдии от Северна Европа.
Ханзата се сформира през 12 век като съюз на търговци, прераства в съюз на търговските гилдии и към края на 13 век – в сюз на градове. В Ханзата са членували градове като Хамбург, Бремен в Германия и др.
Заедно с още една, която е от злато и е изработена от естонски дизайнер, монетата на Балздров ще бъде последната от серия колекционерски монети за ханзейските градове в Естония.
По-ранните монети от серията бяха златна монета и сребърна монета за Талин и сребърни монети за Вилянди и Пярну.
Сребърната монета за ханзейския град Тарту показва прозорец, който се отваря към кметството му. Името на Тарту е включено в дизайна по начин, който подчертава изкуството и художествените традиции на града.
Балездров посочи, че в процеса на разработването на проекта за монетата му е направило впечатление, че думата ART (art – изкуство на англ. език) се съдържа в името на града – TARTU.
Тази визуална находка в типографията, подсилена и изявена с пластични и графични средства, се е превърнала в основен идеен мотив на художествения проект.
Типографското решение съдържа недвусмислена препратка към културните и артистични традиции на южния естонския град, обявен за културна столица на Европа за 2024 година.
Златната монета, чийто мотив отново е Тарту, включва портрет на момиче, вдъхновен от теракотената скулптура, украсяваща южната фасада на църквата Св. Йоан в Тарту.
„Колега, който участва в различни проекти на европейско ниво, знаейки, че аз се занимавам с изработка на дизайн за монети, ми изпрати линк и ме насърчи да участвам в конкурсите на централната банка на Естония“, разказа доц. Балездров пред БТА.
Той допълни, че сребърната монетата с номинал 8 евро е създадена предимно за колекционерски цели, и че може да бъде в обращение само в страната на издаване. Дизайнът и на лицевата страна (аверса), и на задната страна (реверса) на монетата са дело на Балездров. Дизайнерът посочи, че стандартно условие в конкурса е на монетата да бъде изобразен гербът на централната банка и нейното наименование.
В България по проект на дизайнера вече са изсечени четири възпоменателни монети, две от които от сребро – Цар Калоян, за която той разказа пред БТА преди повече от година, както и 100 години Български олимпийски комитет. Златната монета, отбелязваща 100 години Богословски факултет, и медната, по повод 125 години от рождението на Панчо Владигеров, която бе пусната в обращение тази пролет, също са проектирани от доц. Балездров.
Догодина предстои да бъде емитирана другата монета, изработена от българския дизайнер. Тя отбелязва това, че естонската писменост съществува вече 500 години и ще бъде с номинал от 2 евро.
На нея стилизирано е изобразена буквата Е, като тя е съставена от четири книги и отбелязва периода на годишнината – 1525 – 2025 г., посочи още Балездров. Той допълни, че този тип възпоменателни монети, за разлика от сребърните и златните, имат характеристиките на обикновена монета и са законно платежно средство в цялата еврозона. Очаква се отсичането й да стане през първата половина на следващата година, посочи Балездров.
По информация от Европейската централна банка (ЕЦБ) всяка страна в еврозоната има право да отсича до две възпоменателни монети с номинал от 2 евро. Първата подобна монета е емитирана във връзка с проведените през 2004 г. олимпийски игри в Атина. Оттогава са пуснати и 5 възпоменателни монети, издадени съвместно от всички страни членки на еврозоната.
Това не е първият път, когато монета, създадена от български дизайнер, става част от обмена в еврозоната, отбеляза Балездров. Той припомни, че преди повече от двадесет години дизайнерката с български произход Снежана Русева-Хойер е участвала в създаването на разменните монети с номинал от 1 и 2 евро на Германия, върху които е изобразен един от символите на страната – орелът.
Пред БТА Балездров разказа, че е бил мотивиран да участва в конкурса най-вече заради темите с неограничени възможности за художествена интерпретация, както и от възможността да експериментира с различни нови технологии, тъй като условията на конкурса допускат дигитален проект.
Неизменна част от условията на повечето конкурси, в които съм участвал, е изработката на гипсов модел – популярната и традиционна техника, докато естонската банка приема и компютърно генерирани тризмерни модели за проекти на монети, което е налагащата се съвременна технология. Тези обстоятелства ми дадоха възможност да проектирам монета изцяло в дигитална среда – нещо, което не бях правил до този момент, посочи още преподавателят в НХА.
„Друга причина да участвам в конкурса е предизвикателството да създавам дизайн, предназначен за страна, намираща се в обхвата на естетическото въздействие на „скандинавския дизайн“, чиито фундаментални ценности – функционалност, лаконизъм и минимализъм, изповядвам и споделям“, каза още доц. Балездров.
На въпрос какво е било вдъхновението му за създаването на дизайните за естонската централна банка, художникът посочи, че за него е „предизвикателство да работи по непознати теми. Обичам когато се захвана с някой проект да научавам нови и нови неща и това ми дава много импулс и енергия, когато работя. Така беше и с Естония – една държава, за която знаех много малко преди конкурсите“.
Балездров допълва, че все още не е посещавал балтийската страна, но би искал да го направи при първи удобен случай.
