Венецуела спря доставките на петрол за Куба, а САЩ продължават със своето ембарго над острова. Хавана е изправена пред тотален колапс. Ще се намери ли изход и какво цели Вашингтон?
След нападението на САЩ срещу най-близкия съюзник на Куба – Венецуела – и отвличането на президента Николас Мадуро Каракас прекрати доставките на нефт за острова. В края на януари американският президент Доналд Тръмп определи Куба като „изключителна опасност за националната сигурност на САЩ“ и заплаши с наказателни мита всички държави, които продължават да доставят на Куба петрол и петролни продукти.
Президентът на Куба Мигел Диас-Канел нарече мерките „фашистки, престъпни и геноцид“. Междувременно заяви, че Куба е готова за разговори със САЩ без условия. Президентът настоява, че неговият режим не е „близо до провал“ и предприе действия за укрепване на енергийния сектор.
Животът някак продължава
„Тръмп е луд, той иска непременно да ни вземе въздуха. А другият е още по-фанатичен, когато става дума за Куба“, казва пред ДВ Алейда, която дава стаи под наем в Хавана. „Другият“ за нея е американският външен министър Марко Рубио, който е от кубински произход. Той е смятан за основен двигател на политиката на“максимален натиск“ срещу Венецуела и Куба. „Остава ни само да чакаме да видим какво ще се случи“, казва загрижено Алейда.
„Понякога си мисля, че Тръмп ще ни нападне, а в други случаи – че няма да ни изостави, за да може после да се представи като спасител“, заявява от своя страна 21-годишната чиновничка Рейчъл. Тя не крие, че очаква бъдещето да е трудно
„Тръмп вреди на нас, обикновените хора, не на правителството“, смята Рамон. Той е над 60, кара такси и живее с приходите от туризма, който миналата година продължи да се срива. Междувременно бензин се продава само срещу валута и след часове, прекарани по опашки на бензиностанциите. Прекъсванията на тока между 10 и 15 часа вече са се превърнали в нещо обичайно в Хавана. Страната произвежда само 40 процента от необходимата ѝ електроенергия. И въпреки това животът в Хавана продължава да върви сякаш в нормалния си ритъм.
Експертът по Латинска Америка Берт Хофман, който в момента е в Хавана, потвърждава, че това е така. „Усещам едно голямо изчакване. Кризата е нормализирана. Спиранията на тока са се увеличили, бензинът е намалял, но всичко остава относително спокойно. Движението по улиците не е спряло.“ Хофман обаче казва, че това е измамна нормалност, тъй като пред властите няма никакви изгледи да намерят петрол.
Куба може до седмици да остане без бензин
По думите на Хофман от трети януари насам всичко е различно – откакто Венецуела отпадна като най-важния доставчик на гориво за Куба. Вторият по важност доставчик Мексико също прекрати планираните за януари доставки – от девети декември насам нито един петролен танкер не е стигал до Куба.
През януари Куба успя да купи танкер с петрол, който трябваше да пристигне от Того, но пътьом той смени курса и пое към Доминиканската република. Може да се предположи, че това е станало под натиска на САЩ, смята Хофман. „Явно дори Куба да може да купи нефт, той не пристига.“ Същото важи и за възможните доставки от Алжир, Ангола, Китай или Виетнам. „Допускам, че САЩ полагат големи усилия да попречат на това“, казва експертът. По тази причина е вероятно в близко бъдеще Куба изобщо да остане без гориво, което ще доведе до брутални последици.
Експертите са на мнението, че актуалните потребности на Куба от гориво възлизат на 100 000 барела суров петрол дневно. До момента от Венецуела се получаваха между една четвърт и една трета от това количество. През 2025 година Мексико доставяше между 6000 и 12 000 барела дневна, по-малки количества пристигаха от Русия и Алжир.
„Носеха се слухове, че през февруари вече изобщо няма да има нефт“, казва Рейчъл. А понеже февруари вече настъпи, тя се надява, че потреблението е намаляло и горивото може да стигне за по-дълго време.
През последните две години Куба инвестира много в изграждането на соларни паркове с китайска подкрепа, но те не могат да покрият нуждите. Електроснабдяването в страната продължава да зависи от старите ТЕЦ-ове, които са съветско производство. Затова Куба има спешна нужда от внос на енергия. Горивото, което страната добива, покрива 40 процента от потребностите, но то не може да бъде преработено в бензин и се използва само в електроцентралите.
Никой не знае за колко време ще стигне наличното гориво, посочва Хофман. През януари „Файненшъл Таймс“ излезе с прогнозата за още 15 до 20 дни. Последствията обаче при всички случаи ще бъдат фатални. „Въпрос на седмици е бензинът да свърши. А ако няма бензин, не само туристите няма да могат да стигнат от плажа до летището, но и храната от полето не може да стигне до града“, подчертава експертът.
Мексико обяви, че още тази седмица ще изпрати хуманитарна помощ. Освен това се правят проучвания по дипломатически път за възможните доставки на петрол. Мексико обаче зависи много икономически от САЩ, поради което възможностите за маневри са ограничени.
Рубио иска смяна на режима
Мексиканската президентка Клаудия Шайнбаум предложи да посредничи за евентуални преговори между Вашингтон и Хавана, макар да не е ясно за какво трябва да се преговаря. Американският външен министър Рубио изобщо не скри на изслушване пред Сената през януари, че целта му е смяна на режима.
За разлика от Венецуела Куба има не толкова икономическа, колкото символична стойност. Островът е един вид олицетворение на съпротивата срещу доктрината Монро и претенциите на САЩ за господство в Западното полукълбо. „Във Вашингтон имат чувството, че са стегнали хватката около всички и сега е моментът Куба да капитулира, каквото и да означава това в конкретния случай“, казва Хофман.
В последните дни Тръмп увери, че неговото правителство води разговори с кубинското ръководство. То обаче отрече – контакти имало, но не и диалог. По думите на кубинския заместник-министър на външните работи Карлос Фернандес де Косио „би било погрешно да се каже, че се подготвят двустранни преговори“.
Същевременно Косио изтъкна, че страната му има „ограничени опции“ по отношение на нефтеното ембарго. Той обяви предстоящ план за спешни действия, който в следващите дни щял да бъде оповестен на населението. Той щял да е „труден за правителството и много труден за населението като цяло“.
Руският посланик в Куба Виктор Коронели, от своя страна, заяви, че Москва планира да продължи да осигурява нефт на Куба. „През последните години Русия многократно е доставяла нефт на Куба. Смятаме, че тази практика ще продължи.“
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
