Европейската комисия съобщи, че е решила да изпрати допълнително мотивирано становище до България за неправилно въвеждане на европейското законодателство за правото на информация в наказателното производство.
Европейските правила целят заподозрените или обвиняемите по наказателно производство, или срещу които е издадена Европейска заповед за задържане, да получават необходимата информация за техните права. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България през септември 2021 г. и мотивирано становище през септември 2023 г., се посочва в съобщението. Според ЕК начина на въвеждане на правилата у нас не отговаря на изискванията. Българското законодателство не обхваща фактически заподозрените в извършване на престъпление, които не са получили официално качество на обвиняеми.
Това означава, че в България заподозрените без официално обвинение за извършване на престъпление не се ползват от правата, предвидени в правото на ЕС и това може значително да повлияе на справедливостта на съдебния процес срещу тях, пояснява комисията. Въпреки че България е предприела стъпки за справяне с някои от поставените въпроси, например за правото на достъп до материалите по делото, приетите допълнителни мерки също не са достатъчни, се посочва в съобщението.
На 15 юли 2024 г. ЕК реши да отнесе случая до Съда на Европейския съюз, но поради неговата сложност и за да се отговори на допълнителна информация от България беше решено да се издаде допълнително мотивирано становище, пояснява ЕК.
Нашата страна страна получава срок от два месеца за отговор, а след това случаят отново може да се върне в Европейския съд.
Съдебната система в България често е обект на критики от страна на Европейската комисия и международни организации, които посочват проблеми с независимостта на съдебната власт, ефективността на разследванията и защитата на правата на гражданите в наказателния процес. През годините са правени законодателни промени, но те често са твърде бавни или непълни. Последните забележки на ЕК показват, че провеждането на дълго отлаганата съдебна реформа остава ключов фактор за подобряване на върховенството на закона и доверието в институциите.
