Европейският съюз възнамерява да насърчи развитието на ядрената енергетика, за да гарантира достъпно и климатично неутрално снабдяване с електроенергия за промишлеността и домакинствата.
„През последните години наблюдаваме световно възраждане на ядрената енергетика. И Европа иска да участва в това възраждане“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на Втората международна среща на върха за ядрената енергетика в Булон-Биланкур край Париж. По думите ѝ отказът на Европа от ядрената енергия е бил „стратегическа грешка“, предаде ДПА.
Фон дер Лайен обяви и нова европейска стратегия за малки модулни реактори. „Нашата цел е проста – искаме тази нова технология да бъде готова за използване в Европа до началото на 30-те години на този век“, посочи тя.
Според нея малките модулни реактори трябва да играят ключова роля в гъвкавото, сигурно и ефективно енергоснабдяване, наред с конвенционалните ядрени реактори.
Председателят на Европейската комисия подчерта, че за ускоряване на развитието на т.нар. мини атомни електроцентрали е необходимо хармонизиране на правилата в отделните държави. Бизнес моделът на модулните реактори зависи от мащаба на внедряване, а сътрудничеството между европейските страни е от решаващо значение.
„Основната идея е проста – ако използването на дадена технология е безопасно, трябва да е лесно тя да бъде използвана навсякъде в Европа“, заяви фон дер Лайен.
Тя посочи още, че е необходимо да бъдат мобилизирани допълнителни инвестиции. „Днес мога да обявя, че ще подкрепим инвестиции в иновативни ядрени технологии с гаранция в размер на 200 милиона евро“, каза председателят на Еврокомисията. Средствата трябва да намалят риска за инвестиции в технологии с ниски въглеродни емисии и да насърчат и други инвеститори да се включат.
По думите ѝ амбициите на ЕС не се ограничават само до малките модулни реактори. „Трябва да укрепим цялата ядрена екосистема – от горивата до технологиите, от веригите за доставки до компетенциите“, посочи тя.
„Европа разполага с всичко необходимо, за да спечели технологичната надпревара в ядрената енергетика. Европа трябва да се превърне в глобален център на ядрената енергетика от следващо поколение“, заяви Фон дер Лайен.
Уязвима Европа
Военните удари на САЩ и Израел срещу Иран и последвалите атаки на Техеран в района на Персийския залив разтърсиха глобалните енергийни и транспортни пазари, като почти парализираха трафика през стратегически важния Ормузки проток.
Въпреки това европейски представители отбелязват, че ситуацията все още не е достигнала мащаба на енергийната криза след руската инвазия в Украйна през 2022 г.
Конфликтът обаче отново изостри дебата за зависимостта на ЕС от външни енергийни доставки и за високите енергийни разходи, които според европейската индустрия подкопават конкурентоспособността спрямо Азия и Северна Америка.
„При изкопаемите горива сме напълно зависими от скъп и нестабилен внос. Това ни поставя в структурно неблагоприятно положение спрямо други региони“, заяви Фон дер Лайен.
Тя предупреди, че кризата в Близкия изток ясно показва колко уязвима е Европа от подобна зависимост.
Криза в ядрената енергетика
Ядрената енергетика в Европа изпадна в криза след аварията във Фукушима през 2011 г., която възроди страховете след катастрофата в Чернобил през 1986 г.
Дълго време финансирането на ядрени проекти с европейски средства беше табу, тъй като ЕС се концентрираше върху възобновяемите източници в усилията си за намаляване на въглеродните емисии.
Войната на Русия срещу Украйна обаче доведе до преоценка на тази политика, въпреки че ядрената енергия остава разделяща тема сред държавите членки.
Франция е един от най-силните поддръжници на атомната енергия. Нидерландия и Швеция планират изграждането на нови реактори, Белгия се отказа от плановете си за постепенно закриване на атомните централи, а Италия също преразглежда позицията си.
Германският канцлер Фридрих Мерц също определи затварянето на германските ядрени централи като „сериозна стратегическа грешка“.
Австрия остава категоричен противник на атомната енергия, докато Испания продължава да поставя възобновяемите източници в основата на своята енергийна стратегия.
Еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне заяви, че ЕС вече е готов „да наруши определени табута“, като включи ядрената енергия в индустриалната си стратегия и финансовите инструменти.
Въпреки това експерти предупреждават, че изграждането на нови атомни мощности изисква време и през следващите години основният дял в енергийния микс на Европа ще продължат да имат вятърната и слънчевата енергия.
През 2024 г. възобновяемите източници са осигурили 47% от електропроизводството в ЕС, докато ядрената енергия е имала дял от 23%, сочат данни на Евростат.
