Европейската сметна палата публикува в понеделник нов доклад, оценяващ работата на основния фонд на ЕС за възстановяване след пандемията от КОВИД-19. Фондът е замислен да подкрепи икономиките на държавите членки, за да се възстановят по-добре. Оценката: средствата не достигат до страните достатъчно бързо, излагайки постигането на зададените цели на риск, обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Парите от водещ фонд за подкрепа на икономическото възстановяване на Европейския съюз след пандемията от КОВИД-19 са изложени на риск да не достигнат до страните от ЕС достатъчно бързо, предупреди в понеделник базираната в Люксембург Европейска сметна палата (ЕСП).
По средата на жизнения цикъл на фонда за постпандемично възстановяване „страните от ЕС са изтеглили по-малко от една трета от планираните средства“, предупреди в изявление Ивана Малетич – водещият одитор, изготвил оценката.
ЕСП, която следи за изразходването на бюджета на ЕС, заяви, че бавната скорост застрашава целите на фонда. Тя изтъкна „рисковете усвояването на средства да се забави допълнително и проекти да не бъдат завършени“.
ЕСП обвини инфлацията и недостига на материали, свързани с войната в Украйна, забавянето на планирането на големи инфраструктурни проекти, националната бюрокрация като правилата за обществени поръчки и правителствените промени за забавянията в използването на средствата. Палатата отговаря за наблюдението и подобряването на финансовото управление на ЕС, като проверява дали средствата се събират и използват по подобаващ начин.
Какво представлява фондът за възстановяване и как може държавите да получат достъп до него?
Механизмът на ЕС за възстановяване и устойчивост (МВУ, от Recovery and Resilience Facility (RRF), първоначално на стойност 724 милиарда евро, бе стартиран през февруари 2021 г. и ще действа до август 2026 г. Той е основният компонент на инструмента „Следващо поколение ЕС“ (NextGenerationEU), предназначен да подпомага държавите членки след пандемията.
Блокът се споразумя за безпрецедентния механизъм през юли 2020 г. след горчиви преговори на фона на опозицията на по-пестеливи страни, водени от Нидерландия. Въпросните държави, главно в Северна Европа, се опасяваха, че трябва да платят сметката за по-високите разходи на южните си съседи. Италия и Испания са едни от основните бенефициенти от фонда.
До края на миналата година Европейската комисия, която отговаря за управлението на средствата, е превела само 213 милиарда евро на страните членки. За да финансира МВУ, Комисията взема заеми на капиталовите пазари и предоставя парите на държавите членки за финансиране на проекти, както и за екологични и цифрови реформи, при определени условия. Страните от ЕС получават част от парите като грантове, които не трябва да се връщат, а останалите – като заеми.
Това е първият път, когато дългове се теглят съвместно в голям мащаб в ЕС. Необходимо е задълженията да бъдат погасени най-късно до края на 2058 година.
За да получат помощта, държавите членки трябва да представят план с конкретни проекти за инвестиции и реформи – своите национални планове за възстановяване и устойчивост. Средствата са базирани на резултатите и се изплащат само след като бъдат постигнати договорените етапи и цели за изпълнение на планираните реформи и инвестиции.
Според ЕСП почти всички държави са подали молбите си за плащане до Комисията със закъснение. Причините за това често са несигурност по отношение на екологичните разпоредби и недостатъчен административен капацитет. Времето, необходимо за изпълнение на мерките, също беше подценено.
Новият одит на ЕСП установи, че макар процентът на плащанията, направени от Комисията, да се увеличава, страните от ЕС може да не успеят да „усвоят средствата навреме“ за своите държавни проекти, преди срокът, в който фондът ще функционира, да изтече през 2026 г.
Освен риска част от парите да не бъдат усвоени в крайна сметка, съществува и риск Комисията да преведе много пари на страните от ЕС, без в крайна сметка обещаните проекти и реформи да бъдат осъществени. Това се дължи на факта, че една държава членка не получава пари само когато даден проект е завършен, но и когато са постигнати определени междинни цели. Изпълнителният орган на ЕС не разполага с правни механизми за възстановяване на тази част от средствата, ако съответната страна не завърши до август 2026 г., предупреждава ЕСП в своя доклад.
Каква е ситуацията в държавите членки?
До края на миналата година по-малко от една трета от страните от ЕС са кандидатствали за парите, които са налични за тях от фонда, и освен това са постигнати под 30 процента от зададените междинни цели, според одиторите. Докладът констатира, че до края на 2023 година 27-те държави членки на ЕС са кандидатствали средно за 37 процента от наличното финансиране и са изпълнили 19 процента от основните етапи и цели. Общият им брой е 2159, от които са изпълнени 679.
Одиторите също така са установили, че половината от парите, изплатени на 15 държави членки на ЕС, не са достигнали до крайните получатели на държавното финансиране и че седем страни от съюза не са „предоставили пълна и последователна информация за текущото местоположение на тези средства“. ЕСП предупреждава за риска кандидатстванията за европейски пари от фонда за възстановяване да бъдат допълнително забавени и проектите да не бъдат завършени навреме. В резултат на това страните членки „не могат да получат очакваните икономически и социални ползи“.
Шестнадесет държави планират да изпълнят цели и етапи, свързани с най-малко 30 процента от своите инвестиции само през 2026 г., а Италия – да осъществи 62 процента от планираните инвестиции до 2026 г. Страната е изпълнила 178 от 525 етапа и цели до края на 2023 г., включително например повишаването на административния капацитет на местните власти, кандидатствайки за 46 процента от наличното за нея финансиране.
До края на миналата година Австрия е кандидатствала само за 23 процента от средствата, предназначени за страната, и е изпълнила едва 44 от 171 етапа и цели. Австрия е получила транш от общо 700 милиона евро до края на 2023 година. За целия срок страната има право на около 3,5 милиарда евро.
Нидерландия е подала първоначална заявка за 1,3 милиарда евро едва през май тази година, каза говорител на ЕСП. Нидерландското правителство планира да похарчи тази първа сума за инвестиции в областта на здравеопазването, образованието, изграждането на достъпни жилища и цифровизацията. За страната са налични общо над 5,4 милиарда евро.
В Германия парите ще бъдат използвани за ускоряване на процедурите за планиране и одобрение в транспортния сектор и за насърчаване на цифровизацията на администрацията, наред с други неща. По последни данни Германия ще може да изиска общо 30,3 милиарда евро безвъзмездни помощи.
Словения е завършила, изпълнява или предстои да започне изпълнението на повече от 1000 проекта. Според Словенската служба за възстановяване и устойчивост страната е получила досега 841 милиона евро, от които 310 милиона евро – под формата на кредити. Тя разполага с общо 1,61 милиарда евро безвъзмездни средства до края на 2026 г. и може също да се възползва от 1,07 милиарда евро заеми.
Словенското правителство е отпуснало досега около 500 милиона евро, основно за проекти за предоставяне на обществени жилища под наем, увеличаване на капацитета на железопътната инфраструктура, подобряване на водоснабдяването, образователната и здравната инфраструктура. След катастрофалните наводнения през август 2023 година Брюксел одобри изменения в националния план на Словения, които поставят още по-голям акцент върху Зелената сделка. Досега Словения е изпълнила 15 от 36-те мерки за реформи, необходими, за да отговаря на изискванията за финансиране.
Европейската прокуратура разследва измами, свързани с фонда за възстановяване след пандемията
По-рано тази година – през април, финансовата полиция в Италия, Австрия, Румъния и Словакия арестува 22 души и иззе около 600 милиона евро във връзка с разследване от Европейската прокуратура на престъпни организации, опитващи се да измамят ЕС.
Твърди се, че заподозрените са използвали мрежа от фиктивни компании, за да кандидатстват за пари от финансираната от съюза програма за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, които след това са присвоили. Престъпленията са били извършени между 2021 и 2023 г. според Европейската прокуратура.
По-конкретно, предполагаемата престъпна организация е източила средства от италианската национална програма за възстановяване. Използвайки фиктивни фирми и с участието на подставени лица, заподозрените са кандидатствали за големи суми за различни проектни инициативи, се казва в съобщение на полицията.
Като особено тежко засегната страна, Италия ще получи най-голямата сума от програмата на ЕС за възстановяване – близо 200 милиарда евро.
