Европейските лидери се обединиха зад Володимир Зеленски в понеделник вечерта на фона на надеждите, че най-накрая може да бъде постигнат пробив, който да позволи на Украйна достъп до милиарди паунди от замразени руски активи.
Въпреки гръмогласната подкрепа за украинския президент, който е подложен на силен натиск от страна на Доналд Тръмп да отстъпи територия, за да бъде сложен бърз край на войната, все още не беше постигнато споразумение по деликатния въпрос за превръщането на блокираните активи в заем за Киев.
От „Даунинг стрийт“ обаче заявиха, че е постигнат „положителен напредък“ по темата по време на кризисните разговори, проведени там със Зеленски, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц, пише The Guardian.
Към тях чрез видеоконферентна връзка се присъединиха лидерите на още седем европейски държави, високопоставен представител на Турция, както и ръководителите на НАТО и ЕС. По време на срещата лидерите „подчертаха необходимостта от справедлив и траен мир в Украйна“, включително „стабилни гаранции за сигурност“ срещу нова руска агресия, съобщиха от „Даунинг стрийт“.
Лидерите се договориха, че „сега е критичен момент“ за Украйна и се зарекоха да засилят подкрепата за Киев и да увеличат икономическия натиск върху Москва, „за да бъде сложен край на тази варварска война“.
Европейската демонстрация на подкрепа дойде след остра критика от президента Тръмп, който заяви, че е „малко разочарован“ от Зеленски, като твърдеше, че той не бил прочел американското предложение за мирно споразумение. Без доказателства Тръмп настоя, че „неговият [украинският] народ го обича“ и че руският президент Владимир Путин бил „съгласен с него“.
Дискусиите следват усилията на САЩ да прокарат мирно споразумение, които предизвикаха масови опасения, тъй като според много критици то облагодетелства позициите на Русия.
„Даунинг стрийт“ се надява на пробив по сделка за изземване на милиарди руски държавни активи, държани в европейски банки, и пренасочването им към Украйна.
От кабинета на премиера заявиха, че разговорите в понеделник са довели до „положителен напредък“ в дългия процес по използването на „обездвижени руски суверенни активи за подкрепа на възстановяването на Украйна“.
Повече от 180 млрд. паунда руски активи бяха замразени в европейски банки и финансови институции, откакто Путин започна пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
Лидерите на ЕС ще се срещнат на 18 и 19 декември в опит да одобрят дългоочаквано предложение на Европейската комисия за насочване на 78 млрд. паунда от замразените активи в т.нар. „репарационен заем“, който да бъде отпуснат на Киев догодина.
Безпрецедентното предложение се основава на идеята, че Москва в крайна сметка ще трябва да плати репарации на Киев за колосалните щети, причинени от бойните действия.
Украйна ще използва тези репарации, за да върне заема на ЕС, като по този начин се гарантира, че финансовите институции, които държат активите, ще получат парите си обратно.
Макар че мнозинството държави от ЕС подкрепят плана, той среща силна съпротива от Белгия. Около 160 млрд. паунда руски активи са блокирани в Euroclear – централен депозитар за ценни книжа в Брюксел – и белгийското правителство се опасява, че ще понесе юридическа отговорност за евентуалното им конфискуване и ще се изправи пред ответни действия от Москва.
Великобритания е готова да предостави 8 млрд. паунда от активите, замразени на нейна територия, в подкрепа на Украйна, но иска това да стане съвместно с други европейски държави.
Стармър трябва да обсъди въпроса в петък с белгийския си колега Барт де Вевер, който е подложен на натиск от други лидери на ЕС. Говорител на белгийския премиер заяви, че той ще се срещне със Стармър на „Даунинг стрийт“, за да обсъдят „приоритети като миграцията, подкрепата за Украйна, европейската сигурност и взаимния икономически растеж“.
Срещата ще се състои седмица след като Мерц отлетя за Брюксел в опит да убеди Де Вевер да се откаже от противопоставянето си на плана за репарационния заем.
Националните съветници по сигурността на Великобритания, Франция, Германия и Украйна са получили указания да продължат тази седмица обсъжданията по предложения от САЩ мирен план.
Зеленски, който предупреди, че страната му „не може да се справи“ без европейска и американска подкрепа, заяви, че разговорите са били продуктивни и че е постигнат „малък напредък към мира“. Той каза, че украинско-европейските планове за мирно споразумение трябва да бъдат готови до утре, за да бъдат споделени със САЩ.
Американски официални представители твърдят, че са в последния етап на постигане на споразумение, но има малко признаци, че нито Украйна, нито Русия са готови да подпишат сегашната рамка на сделката, изготвена от преговорния екип на Тръмп.
Сред основните препъникамъни е руското настояване Украйна да се откаже от големи части от територията си в замяна на мир, но Зеленски заяви снощи, че Киев няма нито юридическо, нито морално право да направи това.
„Русия настоява да се откажем от територии, но ние не искаме да отстъпваме нищо“, каза Зеленски на пресконференция.
„Има трудни проблеми, свързани с териториите, и засега няма компромис.“
Външният министър Ивет Купър трябваше да се срещне в понеделник с американския си колега Марко Рубио за допълнителни разговори, като от британското външно министерство заявиха, че двете страни ще „потвърдят ангажимента си за постигане на мирно споразумение в Украйна“.
Разговорите следват публикуването на стратегията за национална сигурност на САЩ, която очертава основните външнополитически интереси на администрацията на Тръмп.
Документът, публикуван в петък от Белия дом, гласи, че САЩ искат да подобрят отношенията си с Русия след години, в които Москва беше третирана като глобален парий, и че прекратяването на войната е основен американски интерес с цел „възстановяване на стратегическата стабилност с Русия“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че документът до голяма степен съответства на визията на Москва. В стратегията също така се казва, че НАТО не трябва да бъде „постоянно разширяващ се алианс“ и се внушава, че европейските държави са изправени пред „перспективата за цивилизационно заличаване“ заради миграцията.
