Приемането на еврото беше един от най-важните процеси в новата финансова история на Хърватия, който промени работата на централната банка и засили устойчивостта на банковия сектор. Това заяви в интервю за БТА заместник-управителят на Хърватската народна банка (HNB) Михаел Фауленд.
Той подчерта, че промяната е била „огромна“, тъй като страната е преминала от режим на поддържане на стабилен валутен курс към паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), насочена към контрол на инфлацията. „Начинът, по който мислим и анализираме, се промени напълно – вече гледаме към еврозоната като цяло“, каза Фауленд.
По думите му успехът на плавния преход към еврото е резултат от дълга и внимателна подготовка, „оценена високо както от Европейската комисия, така и от гражданите“. Сред основните ползи той посочи отпадането на валутния риск за банките, което е допринесло за по-голяма стабилност на системата.
Фауленд посочи, че гражданите все още държат около 4 милиарда куни, или приблизително 10–12 процента от общото количество пари в обръщение преди 2023 г. Хърватските банкноти могат да се обменят безсрочно в централната банка, докато за монетите този срок изтича в края на 2025 година.
В отделно изявление пред български журналисти, които посетиха Загреб, за да се запознаят с опита на страната по пътя към еврозоната, заместник-управителят изрази увереност, че България ще премине успешно през процеса на въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г. „Започнахме този път почти едновременно и се радваме да видим, че България напредва добре. Убеден съм, че и българите ще споделят нашия положителен опит“, заяви той.
Следва пълният текст на интервюто
Г-н Фауленд, какво се промени в работата на Хърватската централна банка след приемането на еврото? Какво е мястото ѝ сега в Евросистемата?
– Промяната отвън може да изглежда малка, но на практика това е голяма, всъщност огромна промяна. Защо? Защото, ако погледнем от гледна точка на политиката, паричният режим, който Хърватската народна банка прилагаше преди, беше режим на фиксиран валутен курс. Ние нямахме валутен борд като България, но в продължение на години поддържахме стабилен обменен курс.
С въвеждането на еврото този режим се промени – преминахме към таргетиране на инфлацията. Това означава, че нашият начин на анализ и мислене се промени из основи. Освен това трябваше да разширим обхвата си – фокусът ни вече не беше само върху Хърватия, а изведнъж върху еврозоната като цяло. Това е едната страна.
От оперативна гледна точка нещата не се промениха много. Но по отношение на задачите и очакванията доста неща бяха надградени. Много от нашите служители вече активно участват в различни комитети, подкомитети, работни групи и т.н. Това е сериозно натоварване, така да се каже, за една малка централна банка. Защото, както знаете, в рамките на Европейската система на централните банки има множество структури, и за една малка институция не е лесно да бъде активен участник. Но се справяме добре.
Какви бяха основните предизвикателства за централната банка в месеците преди и след въвеждането на еврото, особено в първите месеци?
-Ако говорим конкретно за процеса на въвеждане на еврото, в месеците преди това имаше много технически елементи, на които трябваше да обърнем внимание. И се справихме добре – успешно, което се видя впоследствие, когато еврото беше въведено. Всички наблюдатели заключиха, че процесът е преминал гладко и успешно. Това не беше само наше заключение – същото мнение споделяха и хърватските граждани, и Европейската комисия, както и външни наблюдатели.
Но когато говорим за предизвикателствата – самият процес е много интензивен, включва голям брой участници, и е трудно всички да бъдат координирани в реално време. Това означава, че беше нужно много предварителна подготовка. Тайната на успеха не беше само работата през последните три месеца преди въвеждането на еврото, а дългите месеци преди това.
А какво се промени за банковия сектор, за търговските банки, след въвеждането на еврото?
– Бих казал, че основната разлика за банките е, че след въвеждането на еврото балансите им вече не са изложени на валутен риск. В Хърватия структурата беше такава, че хората бяха свикнали да спестяват във външна валута – нещо подобно вероятно се наблюдава и в България. От друга страна, заплатите се изплащаха в куни, а заемите бяха смесени – част в чужда валута, част в куни. Така че валутният риск винаги присъстваше в балансите на банките.
От момента, в който еврото беше въведено, този риск изчезна. Това беше огромно подобрение в стабилността на банковата система. Разбира се, самата система и преди това беше стабилна и доказано устойчива – видяхме го в предишни кризи. Но изграждането ѝ изискваше много усилия и мерки. С въвеждането на еврото обаче много от тези рискове просто изчезнаха за една нощ.
Можете ли с едно изречение да кажете колко куни все още са в обръщение? И това ли беше според вашите планове?
– Очевидно гражданите решиха да не обменят всички куни, които държаха преди въвеждането на еврото. В обращение при гражданите имаше около 35 милиарда куни, а и до днес хората държат в джобовете си около 4 милиарда куни – тоест малко над 10–12 процента от общото количество преди това.
Знаете какво е правилото – тези пари ще продължат да бъдат конвертируеми в евро по всяко време. Гражданите могат, когато пожелаят, да дойдат в централната банка и да обменят куните си. Единственото изключение са монетите.
