Стана ясно какви са параметрите на първия бюджет в евро, след като проектът на документа беше публикуван. От него се вижда, че се предвижда увеличаване на осигурителната вноска за пенсия с два процентни пункта, по-висок максимален осигурителен доход и спиране на майчинството за втората година.
Минималната работна заплата е определена на 1183 лева, а не както предложи в началото на месеца социалният министър Борислав Гуцанов (БСП) – 1213 лв/620 евро. Тази минимална заплата е с 30 лева по-ниска от изчислената по законовата формула, описана в Кодекса на труда и обсъдена на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Освен това е планирано и увеличаване на осигуровките с 2%.
В контекста на това, рекордното увеличаване на разходите за персонал в държавния бюджет през последните две години е сериозен проблем и за бюджет 2026. От Фискалния съвет отбелязват това след анализ на структурата на разходите за персонал по сектори и предлагат няколко решения за оптимизация.
Една от основните препоръки е редуцирането на общинската администрация чрез обединяване на общини. Намаляващото население прави административната тежест за малките общини прекалено голяма. В контекста на демографския срив, администрацията не само че не намалява, а дори нараства, достигайки 35 хиляди души, според данни на Фискалния съвет.
Друга препоръка е оптимизация на броя на полицаите, който също расте, докато населението намалява. Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ), през 2022 г. полицаите са били 421 на 100 000 души, а през 2015 г. са били 312, което е средният показател за Европейския съюз (ЕС). България е сред страните с най-високи разходи за сектор „Вътрешен ред и сигурност“ в ЕС, като те съставляват 2,7% от БВП, докато средният дял за ЕС е 1,7% от БВП.
Фискалният съвет предлага още държавните служители и полицаите да започнат да плащат личните си осигурителни вноски, както всички останали служители.
Според анализа на Фискалния съвет, настоящата политика по заплатите в обществения сектор трябва да се преосмисли по няколко причини – разходите за персонал вече са твърде високи (10% от БВП); увеличаването на доходите изпреварва инфлацията, което стимулира допълнително потреблението и повишава инфлацията; покачването на заплатите в държавната сфера води до аналогично увеличаване и в частния сектор; приоритетното увеличение на заплатите в конкретни сектори създава усещане за несправедливост и поражда протести за по-високи заплати в останалите сектори; намаляването на населението изисква съкращаване на служители в сектори, където натовареността намалява (полицаи, учители, лекари и др.); режимът за разпределение на осигурителната тежест между работодатели и служители трябва да бъде унифициран.
Държавни разходи за персонал – заети и заплати по сектори
Разходите за персонал в бюджета за 2024 г. надхвърлят 20 млрд. лв., при планирани 18 млрд. лв. От тях 16 млрд. лв. са за заплати, а останалите 4 млрд. лв. за осигуровки. Увеличението е с 3 млрд. лв. или 17% в сравнение с предходната година. За 2025 г. се планират 22,8 млрд. лв. за персонал, което отново е почти 3 млрд. лв. повече. Разходите за персонал представляват 26% от всички държавни разходи (при 22% през 2018 г.), а като дял от БВП достигат 10%, докато преди 2018 г. не надвишаваха 8%. Тези данни сочат, че в последните 5-6 години, държавните разходи за персонал нарастват с темпове, които изпреварват инфлацията, според анализа.
Заетите в обществения сектор по трудови и служебни отношения през 2024 г. са 558 399 души. Най-значителна част (около 28%) работят в образованието. На второ място са заетите в здравеопазването (около 24%), а на трето – държавната администрация с около 20% (112,7 хил. души). Тези три сектора представляват около 72% от общите разходи за заплати. Анализът на структурата на наетите лица показва значителен ръст в броя на заетите в здравния сектор – от 101 хил. души през 2019 г. до 132 хил. през 2024 г. Този сектор също отчита най-голямото увеличаване на разходите за заплати – от 1,7 млрд. лв. през 2020 г. до 3,4 млрд. лв. през 2024 г.
Средната брутна работна заплата в обществения сектор за 2024 г. е 2400 лв., с 15% увеличение спрямо предходната година. Същото е повишението и в трите най-големи сектора. Заплатите в обществения сектор надминават тези в приватния сектор, където средната заплата е 2300 лв. Политиката за заплащане в публичния сектор оказва влияние върху пазара на труда и частният сектор също е принуден да увеличава заплатите, за да задържи служителите си. В много общини заетите са предимно в обществения сектор, който задава стандартите за заплати, с които частният сектор трябва да се състезава, отбелязват от Фискалния съвет.
В отчета за изпълнението на бюджета за 2024 г. се отчитат 2,2 млрд. лв. по-високи разходи за персонал от планираните, което е превишение от 12%. Видно е, че преизпълнението на разходите за персонал не е свързано с държавния бюджет, а вероятно касае бюджетите на общините, където разходите за персонал достигат 8,12 млрд. лв. (при 6,85 млрд. лв. за 2023 г.). Много от тези разходи се финансират чрез трансфери от държавния бюджет за делегираните дейности (предимно в образованието), посочва анализа.
Държавно управление
Администрацията на изпълнителната власт към юни 2025 г. е 99 хил. души. От тях 35 хил. са в общински администрации, а 56 хил. в централната администрация. През периода 2011-2025 (юни) общият брой на администрацията на изпълнителната власт се е увеличил умерено с 2623 души. Съотношението брой на населението към 1 служител в администрацията за същия период намалява от 76,1 на 65,1 (изчисления на Фискалния съвет), което показва нарастваща административна тежест, но това намаление е в резултат на намаляването на населението.
Общинските администрации се отличават с по-бързо увеличение, achieving 2184 души между 2011 и юни 2025 г. Съотношението население на 1 служител в тях, според Фискалния съвет и данните на НСИ, намалява от 223,2 през 2011 г. до 183,9 през юни 2025 г., което означава значително увеличаване на административната тежест. Според Фискалния съвет, е необходимо да се обмисли реформа за намаляване на броя на общините, тъй като в много по-малки общини административната тежест е прекалено висока.
Социални и здравни осигурителни вноски
Разходите за осигуровки, които правят държавата и общините, достигат 4,3 млрд. лв. (2,6 млрд. лв. от държавата и 1,35 млрд. лв. от общините). Държавните служители от третата категория труд, през 2024 г., са 48 280 души, а средно-месечният им осигурителен доход е 2 432 лв. За тях, държавата поема напълно здравно-осигурителните вноски (24,3% за ДОО и 8% за здравна осигуровка), докато другите служители покриват 13,78% от осигуровките за своя сметка.
Привилегията държавата да поема пълните осигуровки на служителите е останала от времето, когато заплатите на държавните служители не бяха високи. В настоящия момент, обаче, тази привилегия е неравноправна спрямо останалите служители в държавната администрация и частния сектор. Разходите за осигуровки на държавните служители, включително тези в съдебната система (без тези по Закона за МВР), достигат 385 млн. лв. Фискалният ефект за бюджета ще бъде намаление на осигуровките с около 200 млн. лв., посочва анализа.
Според Фискалния съвет, много по-съществен е ефектът, ако полицаите и военните започнат да поемат част от осигуровките си сами, както всички останали служители, тъй като в момента държавата плаща 73,3% от осигуровките им. Няма икономическа логика в това, едни служители да плащат лични осигурителни вноски, а други да не плащат. Освен това, вноските им (тъй като те притежават осигурителни права) се финансират от държавата, т.е. от данъците на всички, подчертават от Фискалния съвет.
