„ТЕЦ Марица изток 2“ е централа на въглища, която от гръбнак на българската енергийна система, се превръща в огромно финансово бреме. Днес българските граждани издържат дружеството чрез сметките си за ток. Централата изглежда напълно неадекватно на фона на новите технологии и климатичната криза.
С намаляващо производство и без никакви реформи, държавната въглищна централа се задъхва икономически и разчита на непазарни мерки за оцеляването си. Това показват консервативни изчисления на „Грийнпийс“ – България, базирани на годишните финансови отчети на дружеството за периода 2019-2023 г.
Държавната помощ идва основно от два източника. Първият е дълг към едноличния собственик на капитала – Българския енергиен холдинг (БЕХ), преобразуван в основен капитал. Неговият размер е близо 600 млн. лева. Вторият е продажба на електроенергия за регулирания пазар (вкл. разполагаема мощност, студен резерв, балансираща енергия, честотно регулиране и др.), която общественият доставчик е задължен да изкупува от ТЕЦ „Марица изток 2“ по силата на заповеди на министъра на енергетиката. Стойността на тази сума е близо 2 млрд. лева.
За кратко през 2022 г. заради възстановяването от пандемията и кризата с цените на енергията след руската инвазия в Украйна ТЕЦ „Марица изток 2“ отново излезе на печалба и дори успя да погаси задълженията си към БЕХ. С нормализирането на цените обаче държавната централа отново трудно намира купувачи за скъпата си енергия. През първите три месеца на 2024 г. печалбата пада с цели 95% в сравнение с година по-рано и дружеството работи с около ⅓ от капацитета си.
„Въглищните централи вече успяват да излязат на печалба само в периоди на кризи, когато на цялото общество – и граждани, и бизнес – се налага да оцелява. Такъв „пир по време на чума“ не може да бъде основание за поддържане на статуквото на всяка цена и отказ от реформи. Ролята на ТЕЦ „Марица изток 2“ в българската енергийна система вече е различна – предимно сезонна и с ограничен капацитет. Очакваме политиките на държавата да отразят реалността, вместо илюзорни обещания за въглищна енергетика отвъд 2030 г.”, подчертава Меглена Антонова, директорка на „Грийнпийс“ – България.
Финансовите затруднения не са единственият проблем на ТЕЦ „Марица изток 2“. Предстои Върховният административен съд да прецени дали държавната централа има право да превишава нормите за серен диоксид (близо два пъти) и за живак (над четири пъти). Делото за разрешителното ѝ, заведено от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ през 2019 г., е на финалната права и се разглежда във ВАС днес.
Решението на Върховния административен съд е ключово, защото още през март 2023 г. Съдът на Европейския съюз излезе с тълкуването, че ТЕЦ „Марица изток 2“ не може да работи, без да спазва екологичните изисквания, ако това ще допринесе за нарушение на нормите за качеството на въздуха. Позовавайки се на решението на Съда на ЕС, през пролетта тази година Административния съд в Стара Загора отмени разрешителното за свръхзамърсяване на ТЕЦ „Марица изток 2“. Въглищната централа и Изпълнителната агенция по околна среда обжалваха решението пред Върховния административен съд.
Проблемът е огромен, защото „ТЕЦ Марица изток 2“ се намира в регион, който е вече тежко замърсен – припомняме, че Гълъбово е единственото място в Европейския съюз, където се наблюдава системно превишаване на нормите за опазване на човешкото здраве за серен диоксид, което беше потвърдено и от Съда на Европейския съюз през 2022 г.
Развръзката на петгодишната съдебна сага само ще подчертае спешната нужда от реформи в енергетиката.
