Дроновете променят природата на войната. След като изиграха важна роля в неотдавнашния конфликт между Индия и Пакистан, безпилотните летателни апарати смаяха света в операция „Паяжина“ на 1 юни, когато Украйна удари множество обекти дълбоко в руска територия.
Но дали технологичните постижения като дроновете и изкуствения интелект могат да променят ходовете на войните и въоръжените конфликти?
В интервю за изданието Foreign Policy военния експерт Мара Карлин, професор в университета „Джонс Хопкинс“, която е била съветник шестима министри на отбраната и е участвала в създаването и изпълнението на Националната отбранителна стратегия през 2022 г., определя украинската операция като „зашеметяваща“
Все още не е напълно ясно колко стратегически бомбардировача е унищожила Украйна. Украинците казват 40, докато руснаците казват, че са само шепа. Така че това подчертава важността на информационните операции, които сме виждали от незапомнени времена. Виждаме и продължаващото значение на изненадата. Виждаме критичната роля на стратегическото планиране; украинците казаха, че планират тази операция от година и половина, заявява професорът.
Според нея украинската операция не е променила напълно хода на войната, но за руската страна това е сериозен удар, тъй като голяма част от бойната ѝ авиация е извън строя.
Сравнявам операция „Паяжина“ с това, което израелците направиха с атаките с пейджъри срещу Хизбула миналата есен. И двете са зрелищни операции. Но честно казано, израелската операция срещу Хизбула, която рани поне няколко хиляди оперативни членове на Хизбула, се възприемаше по-скоро като повратна точка за Хизбула, доколкото въздействието на операция „Паяжина“ върху руснаците не е от същия мащаб“, обяснява проф. Карлин.
Според нея подобна операция има по-скоро краткотраен ефект, тъй като това кой пръв ще усвои новите технологии на бойното поле не е от решаващо значение за изхода.
„По-скоро е въпросът кой е способен да го интегрира и мащабира пръв и кой наистина е способен да адаптира силата си към него. Така че да, в краткосрочен план технологиите помагат малко повече. Но в средносрочен и дългосрочен план това е решаващото“, допълва експертът.
Според нея дроновете са в „мътната среда“ на ескалацията в една война. На двата края стоят артилерията и крилатите балистични ракети.
Темата за ядрените оръжия очевидно придоби по-голяма важност през последните няколко години, не на последно място заради руското „дрънкане на оръжия“ срещу Украйна. За мен беше поразително да чуя как този диалог се е изместил в цяла Европа, в Индо-Тихоокеанския регион, така че сега страните говорят за придобиване на скрити или повече възможности. Това все повече се превръща в част от разговора дори в страни, които обикновено не го обсъждат, като Южна Корея, Япония, Германия, Полша и с втората по големина политическа партия в Швеция, което е много логично. Ако Украйна все още имаше ядрени оръжия днес, какво щеше да е състоянието на този конфликт? Дали Русия изобщо щеше да го започне? Така че намирам за интригуващо, че диалогът сега е толкова силен сред мнозина, които не говореха за него дори преди пет или десет години“, казва тя и поставя въпроса за това каква би била позицията на САЩ, ако нейни съюзници, с които има споразумение за разширено възпиране, мислят все повече за такъв тип оръжия и казват: „Вече не се доверяваме напълно на това споразумение“.
Професорът припомня разговорите между Великобритания и Франция за „разширено възпиране“ чрез „проксита“ в Европа. Тя е на мнение, че САЩ би трябвало да подходят по подобен начин – чрез разполагане на свои ядрени оръжия в съюзни държави, както това стана миналата година в Южна Корея.
Мара Карлин разсъждава и за влиянието на изкуствения интелект върху войните.
„Двата наистина добри примера са в Украйна и Близкия изток, където виждаме, че изкуственият интелект ускорява воденето на война. Той също така позволява на страните да разбират по-добре с какво се борят. Обратната връзка от информация, идваща от много различни източници, и опитите да се разбере кое е достоверно и какво ще бъде въздействието на различните действия, е абсолютно повлияна от изкуствения интелект. В момента има няколко конфликта по света и няколко предизвикателства пред възпирането, които служат като лаборатории за иновации. През следващите няколко години подозирам, че ще научим кое е проработило и кое не. Но поне изкуственият интелект е помогнал на военните плановици да разберат по-добре какво се случва и какво е въздействието“, пояснява тя.
Един от аспектите, върху които може да се мисли, е ускоряването на процеса на вземането на решения чрез инструментите на изкуствения интелект. Сега в този процес върху хората, които вземат важните решения, може да бъде оказван натиск, за да променят мнението си. Но при машините не е така, смята професорът.
Според нея за разлика от всяка друга армия в света, американската армия трябва да бъде подготвена за широк спектър от конфликти навсякъде и по всяко време.
„Има ограничени ресурси, ограничено време и ограничено внимание. Като се замислите за готовността, има много неща, които са непрозрачни. Сигурна съм, че сте следили тази идея за „Златен купол“, която президентът на САЩ представя като масивен противоракетен щит. И доколкото мога да преценя, тя би трябвало да е решението за всичко; трудно е да си представим, че ще бъде успешна. Ще бъде удивително скъпа; планирано е да бъде около една четвърт от бюджета за отбрана. Така че, вие не харчите пари другаде и на практика казвате на нашите противници, че Америка просто ще се скрие и ще се съсредоточи върху самозащитата си. Това е обратното на планирането на отбраната на САЩ през вековете, което признаваше, че ние също трябва да можем да отидем другаде, за да не се сблъскваме с предизвикателства. Намираме се в сложен период за военната готовност на САЩ“, допълва проф. Карлин.
