Световният пазар на продукти от баобаб се разрасна, превръщайки селските райони на Африка с изобилие от дърветата в основни източници за пазара. Дърветата баобаб, известни с това, че оцеляват дори при тежки условия като суша или пожар, се нуждаят от повече от 20 години, за да започнат да дават плодове и не се култивират, но дават храна, пише Асошиейтед прес.
Алиансът на африканския баобаб, с членове в страните, произвеждащи баобаб на континента, предвижда, че повече от 1 милион африкански жени в селските райони ще могат да извлекат икономически ползи от плода, който остава свеж за дълги периоди от време поради дебелата си черупка. Плодовете могат да достигнат размер до 20 сантиметра широчина и 53 сантиметра дължина.
Членовете на алианса обучават местните по безопасност на храните. Те също така насърчават хората да събират плодовете от земята, вместо да се катерят по огромните дървета с дебели стволове, което е опасно. Мнозина, особено мъжете, все още го правят.
Родом от африканския континент, баобабът е известен като „дървото на живота“ заради своята издръжливост и се среща от Южна Африка през Кения до Судан и Сенегал. В Зимбабве има около 5 милиона дървета, според „Зимтрейд“ (Zimtrade), правителствена агенция за износ.
Ползите за здравето от баобаба обаче дълго време остават незабелязани.
„Баобабът не се превърна в световно търгувана и известна суперхрана случайно“, казва Гюс Льо Бретон, пионер в индустрията, припомняйки години на регулаторни, токсикологични и тестове за безопасност, за да убеди властите в Европейския съюз (ЕС) и САЩ да го одобрят.
„Беше нелепо, защото плодът на баобаба е бил консумиран безопасно в Африка от хиляди и хиляди години“, обяснява Льо Бретон, етноботаник, специалист по африканските растения, използвани за храна и лекарства.
САЩ легализираха вноса на баобаб на прах като съставка за храна и напитки през 2009 г., година след ЕС. Но да започнат чуждестранните вкусови рецептори да приемат новия вкус е отнело много време, по думите на Льо Бретон.
Заедно с Китай, САЩ и Европа сега са най-големите пазари на баобаб на прах. Центърът за насърчаване на вноса на нидерландското правителство казва, че световният пазар може да достигне 10 милиарда долара до 2027 година. Льо Бретон отбелязва, че неговата асоциация предвижда 200 процента ръст на световното търсене между 2025 г. и 2030 г. и също така разглежда нарастващото потребление сред все по-здравословните африкански съзнателни градски жители.
Компании като „Кока-Кола“ (Coca-Cola) и „Пепси“ (Pepsi) откриха продуктови линии, рекламиращи съставки от баобаб. В Европа прахът се рекламира от някои със своите „истински звездни качества“ и се използва за овкусяване на напитки, зърнени храни, кисело мляко, снек барове и други продукти.
Пакет баобаб на прах от килограм се продава за около 27 евро в Германия. В Обединеното кралство бутилка от 100 милилитра козметично масло от баобаб може да достигне 25 лири.
Разрастващата се индустрия може да бъде видяна в преработвателен завод в Зимбабве, където пулпата на баобаб се пакетира отделно от семената. Всяко пакетче има етикет, който го проследява до берача, който го е продал. Извън фабриката твърдите черупки се превръщат в биовъглен, пепел, която се дава безплатно на фермерите за производство на органичен компост.
Берачите обаче могат само да мечтаят да си позволят търговските продукти, в които се превръщат плодовете. Ловнес Битони, която събира плодове от баобаб около чифлика си в Зимбабве, печели 17 цента за всеки килограм плод и може да прекарва до осем часа на ден, разхождайки се из напечената от слънцето савана.
„Плодовете се търсят, но дърветата не дадоха много тази година, така че понякога се връщам, без да напълня нито един чувал. Имам нужда от пет чувала, за да получа достатъчно пари да купя 10-килограмов пакет царевично брашно“, казва Битони.
По думите ѝ някои индивидуални купувачи, които захранват растящия пазар на праха в градските райони на Зимбабве, се възползват от глада на жителите, предизвикан от сушата, предлагайки царевично брашно в замяна на седем 20-литрови кофи с натрошени плодове.
Льо Бретон предвижда по-добри цени с разширяването на пазара. „Мисля, че пазарът е нараснал значително, но не мисля, че е нараснал експоненциално. Това беше доста стабилен растеж“, коментира той, изразявайки вяра, че в един момент стойността му също ще се увеличи. Тогава берачите наистина ще започнат да печелят сериозни приходи от прибирането и продажбата на плода.
Правителствената агенция за износ на Зимбабве – „Зимтрейд“ се оплаква от ниските цени, плащани на берачите на баобаби, и казва, че търси партньорство със селските жени за създаване на преработвателни предприятия. Трудната ситуация вероятно ще продължи поради липсата на сила за преговори от страна на берачите на плодове, някои от които деца, посочва Проспер Читамбара, икономист по развитие, базиран в столицата на Зимбабве – Хараре.
