Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и доцент по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001–2005) и Централноевропейския университет (магистър, 2005–2006). През 2010 г. защитава дисертация на тема „Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти“. Доцент в Софийския университет от 2018 г.
– Доц. Стойчев, оттеглянето на премиера Димитър Главчев беше ли изненада? Той доскоро твърдеше, че ако президентът му предложи отново да оглави служебен кабинет, ще го направи.
– Предполагам, че е научил, че президентът се е спрял на г-жа Горица Грънчарова-Кожарева. Затова изпреварващо си е оттеглил сам съгласието, за да излезе достойно от ситуацията. Възможно е тя самата да му е казала.
Да не забравяме, че тя му е заместник в Сметната палата и са имали служебни отношения, а предполагам, че и в бъдеще ще имат такива – в момента, в който тя излезе от Министерския съвет, ще се върне в Сметната палата.
В тази ситуация беше по-добре Димитър Главчев да се оттегли сам, макар че беше ясно още вчера, че президентът има други кандидати наум. Така че надали нещо изненадващо се случи в днешното развитие на ситуацията.
– Можем ли да има натиск, който да е оказан за напускането на Главчев от поста?
– Не. Така или иначе президентът на консултациите с политическите партии каза, че има други кандидати. Така стана ясно, че той се е спрял на друг кандидат още тогава, докато кандидатурата на Главчев си беше все още валидна. Така ме надали е имало натиск върху него, при положение, че пред президента съществува избор. Говореше се също и за Петър Чобанов, че е съгласен да приеме такава кандидатура.
Не виждам някой да е оказвал натиск върху г-н Главчев да се отказва. Просто президентът е харесал тази кандидатура повече.
Тук въпросът е защо сега г-жа Кожарева е съгласна, а пък преди три месеца, когато отново се водеха разговори за служебен премиер, не беше съгласна. Тя тогава отказа на президента да стане служебен премиер. Какво я е мотивирало сега да си промени намерението да участва в такъв служебен кабинет?
– Димитър Главчев посочи като причина за оттеглянето му опит за спадане на политическото напрежение. Кое напрежение има предвид?
– За това напрежение говореше и президентът също – това, че кабинетът генерира напрежение между партиите. Без да се вторачваме в детайлите, но имаше няколко неща с този служебен кабинет, които може би са генерирали такова напрежение.
Едното беше директните обвинения към г-н Главчев, че е близък до ГЕРБ, което се подсили с номинацията на Даниел Митов за външен министър. Другото обвинение е, че генератор на напрежение е фигурата на Калин Стоянов като вътрешен министър, с което не бяха съгласни много ПП-ДБ.
И третата линия на напрежение вероятно дойде покрай смените на областни управители, където се повиха съмнения, че едни кадри на ДПС се сменят с други кадри на ДПС, след като стана раздорът в партията. Тоест, че кабинетът „Главчев“ взима страната на Пеевски в този конфликт.
– Очаквате ли в новия служебен кабинет да има нов министър на вътрешните работи?
– О, да! Много е вероятно да има нов министър. Аз дори мисля, че съставът на кабинета ще бъде изцяло нов. Структурата вероятно ще остане същата, защото промяната на структура означава изключително много проблеми след това за администрацията и преструктурирането ѝ.
Но 100-процентова промяна в персоналния състав съм сигурен, че ще има и вече, ако оставят един-двама от стария кабинет министри, ще е интересно да видим кои са. Вероятно те са били „квота“ на президента и в предишния кабинет, ако останат и в настоящия, евентуално.
Защото е ясно, че когато президентът обяснява, че той няма никакъв пръст в реденото на кабинета, той назначава кабинета със свой указ и ако има неприемливи за него хора, най-малкото ще откаже да подпише.
Така че с него би трябвало и е редно да се консултира съставът на кабинета преди той да бъде оповестен. Което пък от своя страна означава, че е възможно да има и някаква президентска „квота“ или предложение на някои хора и ако е имало такива в предишния кабинет, в което аз не се съмнявам, вероятно те ще останат и в следващия кабинет…
– Една такава фигура вероятно е министърът на културата, който беше в две правителства на президента и самият той изрази желание и съгласие да остане в следващ кабинет…
– Въпреки че Министерството на културата не е някакъв крайъгълен камък на управлението, но има други ресурсоемки министерства, които управляват големи мрежи от хора и които са важни. Например интересно ми е дали в Министерството на образованието и науката дали ще има промяна.
– Наблюдава ли се вече някакъв спад в напрежението между партиите? ГЕРБ вече зададоха такъв курс, от ПП-ДБ също обясниха че ще заложат на позитивна кампания…
– Би трябвало да има някаква нормализация, за да може следващият парламент да излъчи мнозинство и да се формира мнозинство в него, което да подкрепи кабинет.
Предполагам, че това мнозинство отново ще бъде около ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и в тази посока има постъпки и от двете страни. „Продължаваме промяната“ говорят за „модела Пеевски“ основно, не говорят толкова за „модела Борисов“, което им беше любимият рефрен досега.
Съответно от ГЕРБ няма съществени атаки по отношение на ПП-ДБ.
Така че се поставят някакви условия за диалог заедно дори с „Има такъв народ“, с които биха могли да направят някакво трипартийно управление в следващия парламент.
Разбира се, не е ясно ДПС в какъв вид ще се появи в следващия парламент. И участието на ДПС е като че ли по-проблематично в едно бъдещо мнозинство от тази гледна точка, но това са партиите, които ще формират основите на бъдещото управление.
Сега е моментът да се нормализира тонът на разговорите между тях. За диалог трудно можем да говорим, но нормализация на тона можем да очакваме по-скоро в близка перспектива, за да могат да станат възможни тези разговори след изборите.
– 20 октомври, ако е датата, която се гони за изборите, наистина ли бихме могли да очакваме по-висока избирателна активност? БСП предложиха датата с оглед на частичните местни избори, които ще се провеждат тогава.
– Частичните местни избори са на много малко места. Те няма да вдигнат избирателната активност, но самите месеци октомври и ноември са подходящи за правене на избори, тъй като са отдалечени от активните отпуски и от зимните празници.
Декември и септември са като цяло лоши месеци за правене на избори. Не случайно изборите в САЩ са в началото на ноември, защото хората са в нормален работен ритъм.
Датата 20 октомври ще бъде достатъчно подходяща за по-висока активност. Няма по-добро време от това
