Златогор Минчев е доцент в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН и ръководител секция „Информационни технологии в сигурността“.
Той е и директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализ към секция „Информационни технологии в сигурността“.
Д-р Минчев е доказан професионалист в сферата на компютърните науки, съчетаващ солиден теоретичен и богат практически опит.
Специализира в областите: изкуствен интелект, кибернетика, роботика, електроника, обработка на биосигнали, киберсигурност, компютърно подпомагани учения, управление на сектора за сигурност, планиране в отбраната и управление при кризи.
Доц. Минчев, във връзка със скандала със социалната мрежа „Фейсбук” и „Кеймбридж Аналитика” възникнаха въпросите кой какво знае за нас в социалните мрежи и как да се предпазим от изтичане на информация, която не искаме да бъде публична?
Една от темите, които обсъждахме на нашия форум „Дигитална устойчивост в бъдещето” беше точно тази – кой какво знае за нас. Знае се всичко, което ние и нашите приятели сме публикували съзнателно или несъзнателно. То вече е записано в базата данни на Фейсбук. Лошата новина е, че Фейсбук заедно с Инстаграм си сътрудничи, както и със Скайп. Това означава, че на практика дори логовете на вашите телефонни разговори и Скайп разговори са записани.
Доколко това е коректно е вече по-големият въпрос, който трябва да се постави. Едно от нещата, които потребителите трябва да си зададат като въпрос е къде започва и къде свършва тяхното лично пространство. В контекста на предстоящото въвеждане на регулацията GDPR (европейският регламент за лични данни, бел. ред.) се поставят много въпроси за нас. От една страна европейското законодателство за България като членка на ЕС е изключително задължително, от друга страна платформи като Фейсбук и Туитър, както и Скайп не са под тази юрисдикция и не могат да бъдат контролирани законодателно. Затова трябва да се направят някои реформи.
За съжаление нещата, които към днешна дата стоят като проблем са свързани както с аспекти от мултимедията, така и с лична информация по отношение на вашите телефонни разговори или на вашия домашен адрес. „Кеймбридж Аналитика” само постави въпроса от една доста по-голяма Кутия на Пандора, а именно дали социалните мрежи ни помагат да общуваме, или ни поставят в една паралелна реалност, в която ние се представяме с друга самоличност и по друг начин съществуваме. Виждате там скандалът е свързан най-вече с политика, но към днешна дата ситуацията е доста по-различна: Ние си създаваме един нов свят, в който искаме да имаме нов имидж, да създадем нова представа за себе си от една страна, а от друга – попълването на определени анкети отварят допълнително личното ни пространство за обществото, което може би не го правим съзнателно.
Казахте, че това не може да се регулира законодателно, но има ли как сами да си помогнем? Напускането на социалните мрежи ли е единственият изход?
За да запазим технологичния прогрес в епохата на Четвъртата революция – информационната, трябва да намерим Соломоновско решение. Аз очаквам да се появят някакви добавки към самия Фейсбук, които да контролират действията на потребителите. От друга страна самите потребители ще си извлекат поуки по отношение на регулацията в социалните мрежи.
Един от големите проблеми е използването на съвременните смартфони. Там софтуерната платформа, която най-често е Android или iOS, е доста по-незащитена. Тук може би роля има и частният сектор, който разработва тези технологии.
Освен председателството на България и предстоящия след около седмица форум по тези проблеми под егидата на НАТО, в България тече обсъждането на стратегия по киберотбрана. Публикувана е стратегията като проект. Тук обаче трябва да се остави един друг въпрос: До колко подобни обсъждания трябва да се извършват публично и доколко ролята само на едно министерство е достатъчна.
Според мен един такъв дебат трябва да включва най-вече и образованието. Една от най-сигурните защити в социалните мрежи е превенцията, а тя може да се осъществи само по линия на образованието. Трябва да ви обучат, за да работите правилно в социалните мрежи, така че да не изтича за вас нерегламентирана информация. Необходимо е да създадем едни такива правила, които да са достъпни за българските деца.
Споменахте европейски регламент за личните данни, който влиза в сила през месец май. Ще бъдем ли по-защитени в интернет благодарение на него?
Краткият отговор е „отчасти”. За съжаление нито една регулация не може да ни защити напълно, защото винаги регулацията има препоръчителен характер, а самото поведение на потребителите е онова, което е по-важното. Друго нещо – имаме много технологични продукти и услуги, свързани с облака, където информацията остава много нерегламентирано контролирана.
Все пак аз смятам, че GDPR по своята същност ще допринесе донякъде да се стартира регулирането в интернет обществото, най-вече в контекста на нашето Председателство. Аз очаквам това да бъде една положителна стъпка.
Разкажете ни нещо повече за форума „Дигитална устойчивост в бъдещето”, който се проведе у нас.
От около година се опитваме да консолидираме усилията в региона по темата сигурност, говорейки си за дигиталното бъдеще. Тогава все още председателството на Съвета на ЕС предстоеше у нас. Създадохме един дигитален форум, в който работят над 90 експерти от цял свят, като се опитахме да направим мини реплика на форума в Давос. Поканихме над 20 експерти от цял свят, за да дадат мнението си за това как ще се развива светът след 10 години. Присъстваха експерти от Бразилия, Турция, САЩ и разбира се България. Не всички съседни страни се отзоваха, но по-големите проявиха интерес.
Имахме различни панели, посветени на социалните науки, математиката, компютърни науки, моделиране. Идеята на форума е да произведе една книга, която да обобщи каква е нашата визия за бъдещето през следващите 10 години. Участваха освен хора от академичните среди, и хора от бизнеса – няколко стотин компании.
Успешно реализирахме събитието и в София, и в Боровец. Така че очаквайте съвсем скоро книгата, която ще излезе в електронен формат.
