Михаил Груев е роден на 25 октомври 1971 г. в София. Завършил специалност история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994 г.). Доктор по история с дисертация на тема „Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944-1959 г.)“. Преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Асистент и старши асистент (2002), главен асистент (2003) и доцент (2009) в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител на катедрата от 2011 г. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор е на три монографии и на студии и статии по проблемите на „възродителния процес“, колективизацията на българското село, комунистическия елит и пр. Владее немски и английски език, ползва руски език. От 5 март 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“.
– Доц. Груев, как върви дигитализацията на архивите? За 2022 г. се говореше за 1 процент от масивите, които са преминали и на дигитални носители. Задоволителна ли е скоростта?
– През последните години увеличихме темповете на дигитализация. По Плана за възстановяване и устойчивост сме номинирани да получим техника за реставрация и консервация от една страна и за дигитализация – от друга.
Очакваме да получим два букскенера и 4 станции за фотографско заснемане. Отделно от това ще получим и реставрационни маси за 60 лаборатории за реставрации в страната, както и друга, съпътстваща техника.
– Всичко ли, което успеете да дигитализирате, е достъпно онлайн от сайта на агенцията?
– Да, достъпни са през информационната система на държавните архиви. Това ангажира значителен ресурс, защото отделно от това ние правим и резервиране на тези данни в т.нар. Застрахователен фонд.
И това всъщност го прави всеки архив, защото би трябвало тези неща да се съхраняват физически на различни места.
През последните години дигиталният архив отбелязва темп на нарастване с около 10 терабайта годишно и съответно със застрахователния фонд това ангажира и все повече пространство.
В момента сме в разговори с Министерството на електронното управление, за да търсим възможности за облачно съхранение на цялата тази информация.
Трябва да кажа, че миналата година ние приключихме и един голям проект за въвеждане на електронното архивиране на държавната администрация. Знаете, че постепенно хартията изчезва в документооборота на много държавни учреждения и пред нас стои въпросът как да бъдат надеждно съхранени документите на държавата, които са в електронен формат.
– Има ли практика в учрежденията да качват на дигитален носител документите, които са в собствените им архиви?
– Не го правят. Нашият закон за архивите предвижда 20-годишен срок, в който документите се съхраняват в учрежденския архив на съответното ведомство и едва след това те преминават в съответния държавен архив.
Тоест, има време, докато и електронно създадените документи стигнат до архивите. Но факт е също така, че немалко държавни и общински институции не са в състояние да осигурят надеждно съхранение на тези електронни документи.
Фактически, този проект, който реализирахме за електронното архивиране, задава модела, по който да бъдат архивирани тези документи и предвижда едно такова облачно съхранение на данните.
За момента пространството, което Министерството на електронното управление е заделило, е доста малко, но ако обемът на документите, които институциите предават, нараства бързо, вече ще говорим за увеличаване на този капацитет.
– Само техническият капацитет обаче не е достатъчен, как стои въпросът с кадрите? Миналата година имаше протест на служители в архивите заради ниското заплащане.
– Имаше и все още продължава да има недоволство сред служителите. Исканията им при протестите бяха за 30% увеличение на заплатите в агенцията, които бяха стигнали изключително ниски стойности и това беше и причината за много сериозно текучество на кадри.
Факт е, че в тазгодишния бюджет парите за агенцията бяха сериозно увеличени. От бюджета бяха осигурени допълнително 2 млн. лв. и то само за персонала, което ще даде възможност за около 20-процентно нарастване на заплатите през тази година.
Действително исканията на служителите на агенцията не са удовлетворени напълно, но се надявам допълнителните средства да намалят напрежението и това да подобри нашите възможности и да изпълняваме всичките си задължения, които законът изисква от нас.
– Има ли интерес от страна на новозавършили студенти за започване на работа при вас?
– Трябва да призная, че откъм заплати не сме много атрактивни за младите хора. Още повече, че архивистиката все повече се откъсва от нейната връзка с историческите науки и все повече става едно комплексно, преди всичко – дигитално умение и знаете, че този тип специалисти са търсени в целия публичен сектор.
Така че трудно успяваме да задържим млади хора. Надявам се тази година нещата да се нормализират.
– Вие наблюдавате процесите в архивистиката в световен мащаб. Въвеждат ли се технологии, базирани на изкуствения интелект в тази област?
– Да, все повече. Миналата година бях на конгрес на Международния съвет на архивите в Абу Даби и там изключително много се говореше за ролята на изкуствения интелект в архивите по света.
Той се използва за разчитане на ръкописи, за разчитане на текстове на езици, които са чужди за съответната страна, непознати за хората, които обработват съответните документи.
Аз самият бях изумен колко напред са отишли тези архиви във въвеждането на тези нови технологии.
Впрочем, този проблем беше обсъждан на срещата на ръководителите на европейските архиви в Мадрид в края на миналата година. И тъй като става въпрос за много скъп продукт, който не всеки може да си позволи да притежава, а и това е технология, която много бързо се развива и усъвършенства, там беше взето решение да се търсят средства от Европейската комисия за цялостно решаване на този въпрос в рамките на ЕС. Тоест, да се отдели ресурс, за да могат архивите в ЕС да могат да бъдат снабдени с тази технология.
– Кой е най-старият документ, който се съхранява в архивите у нас?
– Нямаме точна датировка – става въпрос за документи на дубровнишки търговци, които търгуват с България в първата половина на 14 в. Това са пергаментни документи, които дават информация за търговията на средновековна България с Дубровнишката република.
Разбираме, че сме изнасяли кожи, мед, восък – суровини, които в Средновековието са имали изключително висока стойност.
Друг много стар и уникален документ, който съхраняваме при нас, е Брест-Литовския мирен договор от 1918 година между България, която е част от Централните сили през Първата световна война, и новосъздадената Украинска република. Това е всъщност и първият междудържавен документ, който Украйна има.
– Тези документи дигитализирани ли са?
– Да. Ние имаме един регистър на особено ценните и уникални документи и те, разбира се, да дигитализирани.
Въобще начинът, по който се извършва дигитализацията в сферата на архивите е – от най-старите към по-новите документи.
