През последните седмици в американските медии тече скандал, който пряко засяга президента Доналд Тръмп. Става въпрос за т.нар. „досиета Епстийн“, за които се твърди, че съдържат информация, компрометираща държавния глава на САЩ. В същото време администрацията на президента категорично отрича наличието на подобна информация, като това дори доведе до напрежение между Тръмп и някои републикански сенатори, които държат документите да бъдат разсекретени.
Кой е Епстийн?
Джефри Епстийн (1953–2019) е американски финансист и милионер. Роден в Бруклин, Ню Йорк, започва професионалния си път като учител по физика и математика в елитно училище в Манхатън, въпреки че няма диплома от колеж.
През 1976 г. започва работа в инвестиционната банка Bear Stearns, където се занимава с финансови продукти и консултира заможни клиенти по данъчни стратегии.
Там бързо напредва и става партньор, но след около пет години напуска.
През 1981 г. основава своя консултантска компания International Assets Group Inc., която се представя като посредник за „връщане на откраднати средства“ от нечестни брокери и юристи.
Той твърди, че е помагал на богати и влиятелни лица, включително правителства, да си върнат изгубени пари.
По-късно в бизнеса финансово успешно си партнира със Стивън Хофенберг, с когото основава фирмата J. Epstein & Co., фокусирана върху управление на активи на много богати клиенти. Според разследвания, тази компания е била замесена в Понци схема, като Хофенберг е осъден за това.
Паралелно с финансовата си кариера, по-късно става известно, че Епстийн е развивал социални и престъпни връзки с влиятелни личности, докато извършва сексуални престъпления над непълнолетни и развива мрежа за трафик на деца.
През 2008 г. е арестуван и обвинен по организиране на проституция с непълнолетни, след което е осъден и излежава по-малко от година в затвора по споразумение, критикувано като твърде леко.
Какво представляват тези документи?
Най-общо те обобщават всички документи и свидетелства, свързани с разследванията срещу финансиста Джефри Епстийн – осъден за сексуален трафик и насилие над непълнолетни. Те включват свидетелски показания, списъци с полети и потенциални „клиенти“ на престъпната му мрежа, както и различни улики за съучастници от високите етажи на властта и бизнеса.
През юли 2025 г. Министерството на правосъдието на САЩ, ръководено от Пам Бонди, официално обяви, че няма основание да разкрива повече информация по случая, тъй като не са намерени допълнителни „инкриминиращи списъци“ с клиенти или доказателства за шантаж над влиятелни личности.
Бонди потвърди, че има само ограничен диапазон от документи с чувствително съдържание, много от които са строго секретни или лични, поради защитата на жертвите.
Президентът Доналд Тръмп беше подложен на силен натиск от свои поддръжници и опозицията за пълна прозрачност на документите, след като се появиха спекулации, че името му е сред „клиентите“ на Епстийн, за когото самият Тръмп в миналото не е криел, че са в добри приятелски отношения.
Заради натиска от последните дни Тръмп нареди всички уместни материали от делото на Епстийн да бъдат предоставени на съда, за да се реши дали да бъдат разсекретени.
Ръководството на департамента по правосъдието потвърди готовността си да поиска съдебно решение по въпроса.
Защо случаят предизвика толкова силен политически отзвук?
Скандалът с досиетата напомни за дългогодишно сътрудничество и познанство между Доналд Тръмп и Джефри Епстийн – нещо, което в последно време президентът многократно отрича, но доказателства за близки контакти между двамата има още от 1990-те години досега.
Обявеното затваряне на разследването, липсата на нови разкрития или „клиентски списък“, и внезапното разминаване в позициите между Тръмп и основните му поддръжници от движението MAGA доведоха до разкол в републиканските среди.
Много от последователите му настояват за повече прозрачност и отказват да приемат официалния край на скандала.
Редица конспиративни теории, свързани със смъртта на Епстийн в затвора през 2019 г., продължават да циркулират въпреки официалните заключения, че става въпрос за самоубийство.
Този факт още повече разпалва недоверието към институциите, особено сред най-лоялните симпатизанти на Тръмп.
Директни последици за президента Тръмп
Първи за връзката Епстийн-Тръмп заговори доскорошният съюзник, а сега отявлен враг на президента – милиардерът Илон Мъск. Още през юни в пост в X той заяви, че американската администрация бави разсекретяването на документите, защото в тях се е появило името на Доналд Тръмп, който вероятно е ползвал секс услугите с млади момичета, предоставяни му от Естийн.
Миналата година британският „Гардиън“ съобщи, че Тръмп е извършил сексуална агресия над манекенка, която е срещнал с посредничеството на Епстийн през 90-те години на миналия век. Става дума за Стейси Уилямс, която днес е на 56 години. Тя разказва, че предполагаемата агресия е била извършена в небостъргача на Тръмп – „Тръмп Тауър“ в Ню Йорк в началото на 1993 г. и че смята, че тогава ѝ е била устроена клопка от Епстийн, който ѝ е уредил гостуването там.
През последните дни Тръмп се опитва да се разграничи от случая „Епстийн“, като категорично отрече автентичността на сензационните материали, приписвани му от медии като Wall Street Journal – включително предполагаемо писмо по повод рождения ден на Епстийн със сексуален подтекст.
Президентът обяви намерение да заведе съдебни действия срещу медийната корпорация News Corp, която се контролира от австралийско-американския медиен магнат Рупърт Мърдок. Тръмп е категоричен, че статиите в Wall Street Journal са „фалшиви“ и „клеветнически“.
Конфликтът с MAGA-средите се задълбочи, след като Тръмп в еднозначно остър тон нарече собствените си поддръжници „бивши“ и „наивници“, подведени от „лудата левица“, и ги призова да спрат да го притискат за разкрития по случая.
Въпросът за прозрачността и доверието към институциите формира нов разлом в републиканските редици, а наблюдатели предполагат, че това може да се отрази негативно на мобилизацията на избирателите преди важни избори.
Какъв е рискът за Тръмп?
Скандалът с досиетата „Епстийн“ се превърна в своеобразен тест за лоялност между президента и неговото движение, като за първи път се наблюдава значимо разминаване между позицията на лидера и масовите очаквания на последователите му.
Опитите за овладяване на кризата чрез частично разсекретяване и агресивна реторика показаха ограничена ефективност: натискът от двете страни – и от опозицията, и отвътре (MAGA) – продължава.
Досиетата Епстийн остават център на обществено напрежение и повод за остро разделение в американската политика, като се превръщат във важен лакмус за нивата на прозрачност и доверие към държавните институции, а същевременно поставят допълнително напрежение върху президента Тръмп и неговото политическо бъдеще.
