Президентът на Управлението за федералния резерв на САЩ Джером Пауъл заяви, че по-високите мита вече оказват влияние върху цените на отделни стоки, но цялостното им въздействие върху инфлацията и икономиката все още не може да бъде преценено с достатъчна яснота. По думите му митата засега се поемат основно от вносителите, а потребителите не са усетили значително поскъпване. „За потребителя ефектът е доста ограничен“, посочи Пауъл. „Прехвърлянето на разходите беше по-бавно и по-слабо от очакваното“. Той обаче предупреди, че много компании вече са посочили намеренията си постепенно да прехвърлят по-голяма част от увеличените разходи върху крайните клиенти, което би могло да доведе до по-високи цени в бъдеще.
В изказването си след края на заседанието на УФР Пауъл подчерта, че централната банка остава „изцяло фокусирана“ върху балансирането на рисковете за икономиката, свързани с инфлацията и със забавянето на растежа на заетостта. Същевременно той поясни, че регулаторът се намира в „добра позиция“ да реагира на променящите се икономически условия.
Президентът на УФР подчерта, че регулаторът следи внимателно ефектите от новите мита върху цените. „Нашето задължение е да гарантираме, че еднократното повишение в ценовото равнище няма да прерасне в устойчива инфлационна тенденция“, посочи той. По думите му решението за понижение на лихвения процент с 0,25 процентни пункта е „акт на управление на риска“. „Можете да го разглеждате като намаление с цел управление на риска“, каза Пауъл и добави, че има „много различна картина“ на рисковете, свързани с пазара на труда, и че той „наистина се охлажда“.
В съпътстващото изявление след заседанието се посочва, че инфлацията „се е ускорила и остава относително повишена“, докато безработицата се е „покачила леко“. а „рисковете за заетостта са нараснали“. Данни от началото на месеца показват, че темпът на наемане се забавя, а равнището на безработица е достигнало 4,3 на сто през август – най-високото от близо четири години.
Междувременно предпочитаният от УФР индекс за инфлацията е нараснал с 2,6 на сто за 12-те месеца до юли, а според анкета на Блумбърг се очаква ново покачване и през август. Анализатори отбелязват, че бизнесите все по-често прехвърлят митата върху крайните потребители, което увеличава инфлационния натиск.
Макар че някои представители на УФР – сред тях Кристофър Уолър и Мишел Бауман, и двамата назначени от президента Доналд Тръмп – твърдят, че ефектът от митата ще бъде временен и призовават за по-бързо намаляване на лихвите до неутрално равнище, други остават предпазливи. Според тях ефектът от митническите мерки все още не се е проявил напълно и може да доведе до по-продължителен натиск върху цените.
След първото понижение на лихвите от централната банка през 2025 г. президентът на УФР отбеляза, че икономическият растеж е забавил темпото си през първата половина на годината, докато инфлацията е нараснала „и остава висока“. Рисковете за заетостта също са се увеличили – Пауъл описа пазара на труда като „по-малко динамичен и по-слаб“.
Анализаторът Омаир Шариф от „Инфлейшън Инсайтс“ (Inflation Insights) коментира пред Уолстрийт Джърнал, че УФР „сякаш въздиша с облекчение, че инфлацията няма да се влоши повече, отколкото се е предполагало преди няколко месеца“.
Въпреки призивите на президента Доналд Тръмп за по-агресивно понижаване на лихвените проценти Пауъл заяви, че по време на заседанието тази седмица не е имало достатъчно подкрепа за намаление с 50 базисни пункта. Гуверньорът Стивън Майрън, назначен по-рано тази седмица от президента Доналд Тръмп, е бил единственият член на Федералния комитет за откритите пазари, който се е противопоставил на понижението с 0,25 процентни пункта. Той е настоявал за понижение с 0,5 пункта, но според Пауъл този подход „не е получил широка подкрепа“ сред останалите членове на комитета.
„Нямаше широка подкрепа за намаление с 50 базисни пункта“, посочи Пауъл на пресконференцията след заседанието. Той допълни, че през последните години УФР е предприемал значителни промени в паричната политика, когато това се е налагало, но настоящата ситуация не изисква подобна стъпка. „Не мисля, че това е подходящо в момента. Смятам, че досега през тази година нашите действия са били уместни“, отбеляза Пауъл.
На няколко пъти той призна, че институцията се намира в трудна и необичайна ситуация, при която се съчетават отслабващ пазар на труда и все още висока инфлация. По думите му обикновено по-слабата заетост би наложила по-облекчена парична политика, докато ускорената инфлация предполага по-рестриктивен подход.
„Това е ситуация, в която има двустранен риск, няма безрисков път“, каза Пауъл пред репортерите. Той допълни, че именно тази сложна картина намира отражение в широкия диапазон от прогнози, представени в тримесечния „Обобщен доклад за икономическите прогнози“ на УФР.
По-рано днес УФР понижи основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта, като постави целевия диапазон за лихвата по федералните фондове между 4,00 и 4,25 на сто. Решението е било прието с 11 гласа „за“ и 1 „против“, като новоназначеният управител Стивън Майрън е гласувал против, настоявайки за по-силно намаление с 0,5 пункта. Икономическите прогнози, публикувани след заседанието, сочат леко ускоряване на растежа в сравнение с прогнозите от юни, докато перспективите за инфлацията и безработицата остават непроменени.
Решението повлия и на пазарите – щатският долар изтри загубите си, а доходността по петгодишните държавни ценни книжа се повиши с 6 базисни пункта до 3,65 на сто.
Пазарните участници търсят в речта на Пауъл сигнали за евентуално политическо влияние върху паричната политика. От месеци президентът Тръмп настоява за рязко понижаване на лихвените проценти и се стреми да промени състава на управителния съвет в своя полза. Според експерти евентуална загуба на независимост на УФР би разклатила стабилността на глобалната финансова система. Засега обаче натискът на Белия дом не е оказал негативно отражение върху пазарите, които продължават да достигат рекордни равнища. По-умерено от очакваното изявление може да се приеме като негативно за долара, докато по-агресивно от очакваното изявление може да се приеме като положително за американската валута.
Пресконференцията след заседанието действително постави Джером Пауъл в необичайно положение, в което вниманието беше насочено не само към инфлацията и пазара на труда, а и към нарастващия политически натиск върху централната банка. Обичайно Пауъл използва тези изяви, за да очертае тенденциите в лихвената политика и загрижеността на УФР по отношение на основните макроикономически показатели. Този път обаче голяма част от въпросите на журналистите бяха свързани с политическата обстановка – включително новото назначение на Стивън Майрън в Комитета, усилията на Белия дом да освободи Лиса Кук и призивите на министъра на финансите Скот Бесънт за по-широко институционално преразглеждане на задачите на УФР.
Пауъл остана последователен в отказа си да коментира тези теми. Той подчерта, че за независимостта на УФР следва да се съди по решенията, които институцията взема, а не по политическите обстоятелства около тях.
Докато вниманието на пазарите бе съсредоточено върху очакваното решение на УФР, събития, свързани със състава на Федералния комитет за отворените пазари, привлякоха допълнително обществено внимание преди срещата. Майрън, номиниран от президента Доналд Тръмп за свободното място в Управителния съвет на централната банка, положи клетва във вторник сутринта – непосредствено преди началото на заседанието. Американски медии отбелязват, че той е подложен на критики, след като е отказал да се оттегли от поста си на председател на Съвета на икономическите съветници към Белия дом. Вместо това е излязъл в неплатен отпуск, което според коментатори също поставя под въпрос степента на неговата институционална независимост като член на ръководството на УФР.
Междувременно федерален апелативен съд постанови в понеделник вечерта, че гуверньорът на УФР Лиса Кук може да продължи да изпълнява функциите си, докато се разглежда съдебният ѝ иск срещу решението на администрацията на Тръмп за освобождаването ѝ от длъжност. Според правителствени представители Белият дом възнамерява да поиска от Върховния съд да разреши уволнението ѝ във връзка с обвинения за предполагаеми злоупотреби с ипотечни кредити, които Кук отрича.
В същото време американската икономика се намира в условия на несигурност. Наемането на персонал рязко се забавя, а инфлацията остава висока. Според анализатори основният въпрос пред УФР е как да балансира между нарастващата безработица и затрудненията на домакинствата, изправени пред увеличаващи се разходи за храни и стоки от първа необходимост. Мандатът на институцията, даден от Конгреса, изисква централната банка да се стреми едновременно към стабилни цени и пълна заетост, но политиките за овладяване на инфлацията и за подкрепа на заетостта често изискват противоположни действия.
