В фоайето на „Изкуствотека“ при Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив беше открита документална изложба, която изследва наследството на акад. Петър Динеков.
В експозицията са представени 14 панела, които показват хронологията на кариерата на акад. Динеков. Сред присъстващите на откритето бяха директорът на библиотеката Димитър Минев, доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център и архивистът Димитър Севов.
Според доц. Иванова, тази изложба илюстрира интелектуалните процеси, които свързват българската интелигенция с европейската през изминалите години. Тя отбеляза, че първата част на експозицията се фокусира върху ученическите години на Петър Динеков, завършващ Трета мъжка гимназия в София през 1929 година – важен образователен център, от който произлизат мнозина значими интелектуалци. Периодът от 1929 до 1933 година е посветен на неговите студентски години в Софийския университет и на преподавателите му – проф. Йордан Иванов и проф. Александър Теодоров Балан. Разказът продължава с престоя му в Полша, където е в Варшава и Краков до 1936-1938 година, след което се завръща в България и се установява в Пловдив. След 1939 година той свързва професионалния си път със Софийския университет и три института на Българската академия на науките, поясни доц. Иванова.
„Акад. Динеков е емблема на ХХ век, в неговата пълнота. Периодът, който е обхванат в изложбата, играе съществена роля“, добави тя. Панелите нямат заглавия, а информацията е организирана по времеви принцип, уточни доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския център.
Тя изрази благодарност към Народна библиотека „Иван Вазов“ за стартирането на новата 2026 година с настоящата изложба, организирана съвместно с Централния държавен архив в София, където са съхранени личните архиви на акад. Динеков.
Академик Петър Динеков е важна фигура в българската хуманитаристика през 20-ти век и е дълбоко свързан с Пловдив. Той е преподавал в католическия колеж „Свети Августин“, а след смъртта си, на негово настояване, личната му библиотека от 14,296 заглавия става част от Народната библиотека „Иван Вазов“.
Тази ценна колекция е основание за създаването на специализиран кабинет, наречен „Читална зала 2“, който е достъпен за учени, преподаватели, студенти и граждани. За да е достъпна за всички, библиотеката е каталогизирана в електронна база данни, напомни директорът на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев.
Акад. Петър Динеков (17 октомври 1910 – 22 февруари 1992) е роден в село Смолско, в Софийска област. След завършване на славянската филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1933), той специализира във Варшава (1934 – 1935) и в Ягелонския университет в Краков през 1935 година. От 1936 до 1938 година е учител по български език във Френския колеж в Пловдив. Като асистент в Катедрата по славянски езици в Софийския университет, Петър Динеков започва интензивна научна кариера. През 1941 година става доцент, а четири години по-късно професор в Катедрата по българска литература, която ръководи в продължение на дълго време (1960 – 1979). Той изнася лекции по история на стара българска литература (1941 – 1979), история на българската литература през Възраждането (1944 – 1979), български фолклор (1945 – 1979) и история на руската и полската литература (1944 – 1945).
Проф. Динеков оглавява Секцията по българска литература до Освобождението в Института за литература при БАН (от 1948 година), директор е на Института за фолклор при Академията от основаването му през 1973 година, а от 1980 година е и на Кирило-Методиевския научен център при БАН, продължавайки делото на великия учен. Член-кореспондент на БАН от 1947 година и академик от 1966 година, а от 1955 година е член на Международния комитет на славистите. Между 1962 и 1964 година е заместник-ректор на Софийския университет. Той активно участва в „Кръжока на проф. Динеков“ по старобългарска и възрожденска литература, който ръководи от 1952 година до пенсионирането си. От него произлизат мнозина от най-добрите специалисти в областта. През 1972 година акад. Динеков е удостоен със званието народен деятел на културата.
Той е ценен сътрудник на много периодични издания, сред които „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Вестник на жената“, както и списанията „Глобус“, „Българска мисъл“, „Златорог“, „Славянски глас“, „Септември“, „Литературна мисъл“ и др. Под негово редактиране излизат отделни издания и/или събрани съчинения на известни български автори, както и произведения на полски класици.
Професионалната му специализация е в областта на старобългарската литература. Изследванията му са съсредоточени върху дейността на славянските първоучители и върху влиянието на старобългарската писмена култура върху развитието на българската литература.
