Борис Джонсън иска да сключи с ЕС търговско споразумение, което не важи за финансовия сектор и услугите. Европейците пък смятат, че са по-силната страна в спора. В крайна сметка става дума за 27 срещу 1. Така ли е?
На Борис Джонсън явно много му се иска да заличи думата “Брекзит” от речника на британците. Той вече преименува своя преговарящ екип в Брюксел на “работна група за ЕС”, а министерството за Брекзит е разпуснато. Джонсън призова британците да гледат уверено в бъдещето. Но това, което те ще наблюдават през следващите 11 месеца, ще са предимно бъдат схватките около масата за преговори с ЕС. След “развода” трябва да бъдат определени бъдещите отношения между Великобритания и Общността. Фронтовите линии вече са очертани.
Времето е оскъдно
Борис Джонсън се е заклел, че в никакъв случай няма да удължава т.нар. преходен период, изтичащ в края на 2020 г., защото през него Великобритания все още е длъжна да прилага правилата и законите на ЕС. Джонсън дори фиксира това свое обещание със закон. Но това е само жест, който може да се отмени по всяко време. Защото времето за преговорите между британската „работна група за ЕС“, начело с Дейвид Фрост, и екипа на ЕС, ръководен от Мишел Барние, е повече от оскъдно.
В понеделник (03.02) Барние ще представи проект на мандат за преговори, който до края на месеца трябва да бъде одобрен от държавите-членки. Така официалните преговори ще могат да започнат едва в началото на март, макар вече да са водени неофициални разговори. Това пък означава, че до края на ноември остават само 9 месеца за договаряне на споразумение. Декември не влиза в сметките, защото този месец ще е необходим за ратификации и различни формалности. Множество европейски политици, сред които председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, френският президент Еманюел Макрон и ирландският премиер Лео Варадкар, предупредиха, че времето е твърде малко. Но за да бъде удължен преходният период, е необходимо Лондон да представи съответна молба до края на юни. Любопитно е дали и този път Джонсън ще се отметне от дадена вече дума.
Какво иска ЕС?
Мишел Барние обещава да защити интересите на държавите-членки при договарянето на бъдещите отношения с Великобритания. „Целта ни е да запазим британците като близки икономически партньори, съюзници и приятели. Трябва да създадем нова правна рамка, с която да укрепим това приятелство и да направим така, че партньорството ни да функционира нормално”, заяви той. Зад тази дипломатическа формулировка се крие обаче опасението на ЕС, че от страна-членка на Общността Великобритания ще се превърне в конкурент, който няма да се спира пред нищо, ако вижда шанс да се наложи над европейците. Германската канцлерка Ангела Меркел много ясно предупреди вече за тази опасност.
Ето защо ЕС иска да обвърже британците възможно най-тясно към европейските правила. Това ще е условието, за да могат те да се ползват със свободен достъп без пречки и мита до общия европейски пазар. Формулата звучи така: колкото повече се придържат към европейските правила, толкова по-голям ще бъде достъпът им до европейския пазар – и обратно. Това се отнася включително и за социалните и екологичните разпоредби, новите регулации за климата или забраната да се оказват държавни помощи на фирмите. ЕС нарича своята формула „игра при равни условия“.
В същото време Брюксел иска да предвиди в новото споразумение и санкции, а Европейският съд да бъде онази последна юридическа инстанция, която да се произнася по евентуалните конфликти между двете страни. Споразуменията за свободна търговия, като тези с Канада или Япония, обикновено нямат сериозни правни последици, ако едната страна нарушава правилата. ЕС сега показва какво очаква от бъдещото споразумение с Кралството, така че то да има реална правна сила.
Борис Джонсън отново смята да призове за сключване на обикновено споразумение за свободна търговия, подобно на съществуващото между ЕС и Канада, от което биха могли да се ползват цели пасажи като основа. Това би означавало, че търговията със стоки между ЕС и Великобритания ще е почти безмитна, но ще съществува граничен контрол. А така важният за британците сектор на услугите – в застрахователното дело или финансовите и консултантските услуги – ще останат извън обсега на бъдещото споразумение. Зад това се крие желанието на британския премиер и неговите привърженици да се освободят в максимална степен от европейските регулации и да се конкурират с ЕС, благодарение на тази дерегулация.
Освен това Обединеното кралство не желае да се обвързва с европейските агенции, контролиращи медикаментите, безопасността на храните и въздухоплаването. Великобритания иска на тяхно място да има независими служби, които да си сътрудничат с ЕС, но поставя условието Брюксел да признае британските разпоредби, които да имат същата правна сила като европейските. А това несъмнено би породило безкрайна поредица от конфликти между двете страни.
Британското министерство на финансите е изчислило, че през следващите 15 години икономиката на страната ще се свие с около 5 процента. Централната банка на Обединеното кралство – Банк ъф Ингланд – също предупреждава, че сделката на Борис Джонсън ще навреди на британската икономика. Тя изчислява, че брутният национален доход на страната ще намалее с 20 милиарда паунда до края на 2022 година. Все още не е ясно дали тези предупреждения ще бъдат взети предвид в британската стратегия за преговори. От друга страна е ясно, че Лондон ще отхвърли всяко споразумение, в което е предвидено Европейският съд да се произнася при бъдещите спорове. Това също ще доведе до ожесточени битки за компромис.
Кой е по-силен?
Интересите на 27-те съща са доста разнопосочни
Мантрата на европейците винаги е била, че Брекзит вреди и на двете страни, но на британците повече. ЕС изнася малко под 6 процента от стоките си на Острова, но Великобритания продава 47 процента от своите стоки в ЕС. Следователно европейците имат по-голямо предимство в преговорите, казва Мария Демерцис от Института за икономически изследвания „Брюгел“. Според нея, най-трудната тема за преговори ще засяга търговията: „Ще има ли мита или не? Как ще се осъществява обменът на стоки и услуги? Освен това се очертава огромна дискусия относно действието на всевъзможни европейски правила и разпоредби. Великобритания не желае да се придържа към тях, това е и една от основните причини да напусне ЕС. Европейските правила се възприемат на Острова като твърде строги и ограничаващи. Но доколко британците ще могат да се разграничат от тях, ще зависи от изхода на бъдещите преговори – това ще бъде голямата битка за взаимни компромиси“, казва икономистката Демерцис.
От друга страна страните-членки на ЕС имат различни интереси и няма да е лесно да се обединят около единна позиция по време на предстоящия кръг от преговорите за Брекзит. А емоционални теми като риболова могат да предизвикат допълнителни спорове. Така в края на годината като нищо може да възкръсне призракът на “твърдия“ Брекзит без сделка. Очертава се поредната вълнуваща година за всички участници в преговорите.
Автор: Барбара Везел
