След нападението над Гърция през май 1941 година над Акропола в Атина се развява знамето с пречупения кръст. Окупацията на Гърция от Вермахта продължава до 1944 година. През това време войниците на нацистка Германия убиват и грабят на целия Балкански полуостров. Икономическите щети от войната и окупацията и до днес са обект на много спорове.
Още през 2015 година експертна комисия на гръцкия парламент определи обема на нанесените щети на поне 289 милиарда евро. Германското правителство систематично отхвърля исканията за изплащане на репарации и твърди, че Гърция вече е била компенсирана чрез предишни плащания. От години тази тема натоварва двустранните отношения, тъй като в Атина тя се повдига отново и отново.
От една страна става въпрос за преките щети, нанесени например при грабежите, убийствата и разрушенията. На жертвите на нацистките престъпления в Гърция Федералната република вече е изплатила сумата от 115 милиона германски марки. Според договор от 1960 година, това плащане трябва да покрие всички индивидуални искове за парични обезщетения.
Обект на дискусии обаче е и един държавен заем, отпуснат по принуда. Германският Райх принуждава Гръцката национална банка през 1942 година да му отпусне безлихвен заем в размер на 476 милиона райхсмарки. Нацистите твърдели, че парите са им необходими, за да финансират разходите си по окупацията на страната. Въпросните милиони не са били връщани никога. Затова някои гръцки експерти са на мнение, че Германия дължи на Гърция още близо 11 милиарда евро.
Германското правителство обаче продължава да настоява, че въпросът с репарациите за Гърция е решен окончателно. То припомня, че още през есента на 1945 година в Париж се провежда първа конференция по този въпрос. На нея е признато правото на гърците да получат процентен дял от репарационните плащания, които Германия дължи на победителите от войната. Въз основа на това решение Гърция получава обезщетение, чиято стойност възлиза на около два милиарда евро.
В Лондонското споразумение за дълговете от 1953 година западните сили отлагат изпълнението на всякакви по-нататъшни репарационни искания до сключването на мирен договор. Освен това те опрощават част от финансовите задължения на Германия. До официален мирен договор между Германия и страните от антихитлеровата коалиция така и не се стига. Вместо това, през 1990 година влиза в сила т.нар. споразумение „две плюс четири“, свързано с германското Обединение. Това споразумение беше признато и от Гърция, а в него не са предвидени никакви допълнителни репарационни плащания.
Темата за репарациите от войната се разпали с нова сила в Гърция след избухването на дълговата криза през 2010 година. Тогава Атина се обърна за помощ към ЕС, за да избегне държавен фалит. Впоследствие страната получи кредити за 274 милиарда евро, от които поне 55 милиарда са от Германия. Гръцки юристи и някои политици смятат, че гръцките дългове могат да бъдат приспаднати от парите, които Гърция настоява да получи от Германия. В случая те имат предвид главно гръцките искания за връщане на принудителния кредит, отпуснат по времето на нацистката окупация. Повечето експерти обаче изключват възможността да се стигне до нови преговори за дължимите репарации – в крайна сметка са изминали вече 70 години от края на войната.
Въпреки това гърците възнамеряват отново да повдигнат въпроса. През септември външният министър на Гърция Никос Коцияс обяви след среща със своя германски колега Хайко Маас следното: „За това, което е исторически правилно, трябва да се говори в правилния момент и по правилния начин.“. Вероятно правилният момент ще дойде съвсем скоро. Тази седмица германският президент Франк-Валтер Щайнмайер е на посещение в Гърция. През декември пък президентът на гръцкия парламент Никос Вуцис възнамерява да представи доклад, изготвен от парламентарната комисия по репарациите. И в него обемът на нанесените щети на Гърция се определя на близо 300 милиарда евро.
