Втората по-трудна фаза от преговорите за излизането на Великобритания от Европейския съюз ще започне през март в разгара на българското председателство на Съвета на ЕС. Кога и как ще приключи никой за момента не желае да прогнозира.
На срещата в Брюксел 27-те страни членки на Европейския съюз решиха да преминат към втората фаза на преговорите с Великобритания за Брекзит. „Дойче Веле“ обяснява какви са тези фази, какво вече е постигнато и какво трябва да се очаква.
Лидерите на Евросъюза признаха, че е постигнат достатъчен прогрес в преговорите с Лондон за Брекзит и решиха да преминат към втората фаза. На срещата на върха в Брюксел, която приключи на 15 декември, те също така приеха основните принципи за тази фаза на преговорите.
Коментирайки това решение, председателят на Европейския съвет Доналд Туск отбеляза, че то е било невъзможно без „единството на 27-те страни-членки на ЕС“ и „конструктивните усилия“ на британския премиер Тереза Мей.
Както е известно, първата фаза бе посветена на въпросите на „развода“, втората – на бъдещите отношения между ЕС и Великобритания. По настояване на ЕС, преговорите вървят постъпателно – Брюксел не е съгласен да преминава към следващата тема, докато не бъде достигнат достатъчен напредък относно предходната.
Първа фаза
Първата фаза страните посветиха на излизането на Великобритания от ЕС. Основната дискусия се разгоря около три спорни въпроса: правата на гражданите, Ирландия и финансовите ангажименти на Лондон. За съгласуване на тези въпроси на тях им трябваше половин година – пробивът беше постигнат в последния момент. Ако на 8 декември, страните не бяха достигнали съгласие, то последната голяма среща на ЕС, която се състоя миналата седмица, нямаше да може да вземе решение за втората фаза. А следващия форум на такова равнище е планиран за март 2018 г.
Брюксел и Лондон се споразумяха, че правата на гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания, както и правата на британските поданици, живеещи в ЕС, ще „останат същите след Брекзит“. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер поясни, че става дума на първо място за правото на живеене, работа, учение, социална защита и събиране на разделени семейства.
След Брекзит границата на ЕС ще премине между Ирландия, оставаща в състава на организацията, и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. Ирландия обаче не иска въвеждането на строг граничен контрол със Северна Ирландия. ЕС изцяло подкрепя Дъблин в това. В своите ангажименти към Северна Ирландия, публикувани на 8 декември, Тереза Мей обеща да запази Общата зона на предвижване. Това означава, че между Северна Ирландия и Ирландия няма да има строг граничен контрол.
Въпросът за паричните плащания предизвика едни от най-горещите спорове. На 8 декември Брюксел и Лондон се договориха единствено за това, че Великобритания ще уважава финансовите ангажименти, които е поела по време на престоя си в състава на ЕС. Също така те съгласуваха методологията за определянето на крайната сума. В медиите по-рано бе съобщено, че Лондон е предлагал 20 милиарда евро, а Брюксел е назовал цифрата до 60 милиарда. Последно се заговори за 40-45 милиарда евро, които Лондон трябва да плати. Трябва обаче да се отбележи, че за момента няма никакви официални суми.
Преходният период
Преди да се премине към втората фаза страните планират да съгласуват преходния период. Лондон предлага той да бъде двугодишен. Съгласно приетите принципи в течение на този период във Великобритания ще бъде в сила правото на Евросъюза. В същото време британците няма да имат влияние върху приемането на решения в ЕС и няма да бъдат представени в институциите на съюза.
Тереза Мей многократно е заявявала, че Великобритания ще излезе от общия пазар и митническия съюз на ЕС. При това ЕС настоява, че споразумението за бъдещите отношения с Великобритания може да бъде окончателно сключено след Брекзит. По тази причина е нужен преходният период. Източник от германските правителствени кръгове обясни пред ДВ, че това е необходимо, за да не се въвеждат мита след излизането на Великобритания от ЕС, а след това при постигане на споразумение, те отново да бъдат отменяни.
Втора фаза
Едва след постигането на договорката за преходния период страните ще пристъпят към следващата тема – бъдещите отношения. До март 2018 г. 27-те държави от ЕС планират да съгласуват своите планове по този въпрос. Също така те очакват и повече яснота от Лондон. „Великобритания трябва да каже, какво може и иска“, подчерта германският канцлер Ангела Меркел.
Лондон подаде през март 2017 г. молбата за напускане, две години след тази дата Брекзит трябва да се състои. Макар 2 години да изглеждат много време, има страхове, че страните няма да могат да се договорят за всичко. Меркел алармира за това, посочвайки, че времето ни притиска.
Проблеми в Лондон
Нещата се усложняват и от положението в Лондон. Така, британският министър по въпросите на Брекзит Дейвид Дейвис раздразни ЕС с неотдавнашното си изказване, че постигнатите договорки са по-скоро заявления за намерения, а не сериозен документ с юридическа сила.
Реагирайки на това, ЕС включи точка, според която преговорите могат да бъдат продължени само, ако вече поетите ангажименти бъдат уважавани изцяло и колкото е възможно по-бързо юридически оформени.
Правителството на Мей претърпя сериозно поражение миналата седмица в парламента. Благодарение на гласовете на няколко консервативни депутати беше приета поправка. Тя предвижда, че, преди подписването на окончателния договор с ЕС, той трябва да бъде одобрен от парламента.
След края на срещата на върха на ЕС Ангела Меркел отбеляза, че по-трудната фаза „все още предстои“. Доналд Туск също каза, че „ втората фаза ще бъде по-голямо предизвикателство, отколкото първата“. На свой ред Жан-Клод Юнкер резюмира очакванията от преговорите така: „Мисля, че настоящите преговори за втората фаза ще започнат през март следващата година. Не мога да кажа, кога ще приключат“.
[tcm id=“1″]
