Енергийният експерт Димитър Иванов от Движение за енергийна независимост в интервю за ДЕБАТИ.БГ.
Г-н Иванов, темата с дерогацията и „Лукойл“ отново е в дневния ред у нас след разкритията за заобикаляне на санкциите. Превръща ли се тази тема в такава за вътрешнопоитическа употреба?
Това очевидно не е тема за вътрешнополитическа употреба, защото става дума за санкциите за руския нефт и съответно на действията, които се извършват на територията на ЕС. Така че темата за дерогацията беше повдигната преди месец-два, в началото на предизборната кампания и трактовката „вътрешнополитически дебат“ не е адекватна.
Всеки сигнал, който дава информация за поведението, което се извършва на територията на България, се разглежда внимателно. Доколкото следя информационния поток, ЕК също разглежда тези сигнали, така че въпросът не е вътрешнополитически.
Въпросът със санкциите срещу Русия мисля, че е блоков въпрос – и на ЕС, и на НАТО.
В този смисъл очаквате ли, след като стана ясно, че ЕК са предприели стъпки по този въпрос, тази дерогация да отпадне?
Не мога да прогнозирам действията на Европейската комисия, но така или иначе, въпросът е геополитически и военно-стратегически. Знаете, че той не е въпрос на някакви търговски взаимоотношения, така че, най-разумното в случая е да изчакаме да видим какво ще покажат официалните резултати от разследванията – какво е вършила компанията, какво държавата е пропуснала.
Въпросът е много остър и не заслужава по никакъв начин да се неглижира с обяснението, че е за вътрешнополитическа употреба. Това е по-скоро – как стоим ние на картата на това противостоене.
В парламента все пак темата беше използвана във вътрешнополитически план и се повдигна въпросът с това кой носи отговорност, ако наистина са били извършвани твърдените нарушения. Основният въпрос тук е, как е било възможно да се заобикалят ограниченията?
В тази остра геополитическа ситуация – и на Север, и на Юг, при всичките тревоги, които изпитва светът през последните две години, да говорим, че някой си затваря очите – очевидно кой е – контролните държавни органи. Очевидно кой е. Тук не може да бъде обвинявана никоя странична сила, нито външни фактори, нито опозицията.
Тези, които трябва да следят за реализация на ангажиментите на държавата, очевидно са виновни.
Ако отпадне тази дерогация, защото български политици вече изявиха желание за това, ако парламентът го гласува другата седмица, това би довело до повишаване на цените и вероятно – няма ли да се стигне до недоволството на крайните потребители, които ще са крайните потърпевши?
Как можем да гледаме в тази ситуация реакцията на потребителите? Ние или имаме сериозни ангажименти, които следва да спазваме стриктно, или имаме някакви наши съображения от социално-икономически характер.
Най-простата икономическа сметка е, че ако ние използваме котировките на „Брент“, които са по-високи от котировките на руския нефт, това най-вероятно ще доведе до повишаване на цените.
Но ако са нарушавани санкции, но ако компанията е задължена с огромни средства – говорим за стотици милиони, милиарди, то правителството има много инструменти да коригира тези неща, ако успее да си свърши работата.
Аз не виждам това правителство да може да си върши ефективно работата. Това е за съжаление моят извод, от това, което гледам половин година като негови действия и като нагласи.
Ако си спомняме, тази дерогация, тя не е от сега, тя е от миналата година, още от миналото правителство по настояване на Асен Василев беше постигната. Това не е някакво ново обстоятелство, което се е появило вчера или онзи ден.
Но в този период е имало едно служебно правителство, това означава, че контролните органи при различни правителства са си затваряли очите…
Тук трябва да сме доста по-прецизни във вменяването на вина. Служебните правителства действат без парламент.
Както виждате, за премахването на дерогацията трябва парламентарно решение.
Служебно правителство, което е без парламент, което има и други задължения, като избори например, да започне да прави такива кардинални икономически действия, би било абсурд.
Разбирам, че когато нещата са влошени и има много негативни сигнали, всеки търси виновните извън себе си. Но нека да бъдем по-прецизни в анализа на това, което се случва в последната година, година и половина.
Първо, всяко правителство, което е излъчено от парламента, работи в пълния си мащаб и използвайки парламентарното мнозинство. Така че тук това ми прилича по-скоро на търсене под вола теле.
Знаете колко категорична беше позицията на правителството преди месец-два, когато въпросът беше повдигнат. То заяви, че не може да падне дерогацията в рамките на месец. Трябва да бъде след година. Но при тези нови обстоятелства, които се появиха от вчера, го поставиха в много сложна ситуация, след като е направило претенцията да забавим дерогацията по социално-икономически причини, как си е гледало работата то какво е вършила компанията? Това е основният въпрос. И тук дебатът трябва да бъде доста прецизен, защото всеки гледа да се оправдава. Нали знаете кой най-често вика: „Дръжте крадеца“?
Има контролни органи, които би трябвало да следят за спазването на правилата…
Като има контролни органи, не трябваше да има доклади от неправителствения сектор.
Нещо не работи, много сериозно при това. Защото външнополитическият ефект може да бъде много неблагоприятен. Именно в условията, в които ние се борим за задълбочаване на интеграцията ни в Шенген и еврозоната, се оказваме пробити в един доста чувствителен сектор.
Ясно е, че ние не знаем колко време ще отнеме работата на ЕК по този въпрос. Делян Добрев днес заяви, че ще внесе искане за сваляне на дерогацията. Смятате ли, че е реалистично при внасянето на едно такова предложение дерогацията да бъде свалена веднага?
Хубаво е този въпрос да зададе към Делян Добрев. Той, до колкото ми е известно, е част от мнозинството, нали? Отговорността е на мнозинството. Парламентарното мнозинство носи цялата отговорност заедно с излъчваното от него правителство.
Нека така да ви задам въпроса – трябва ли да падне веднага дерогацията?
Трябва да се направи много подробен и качествен анализ на външнополитическия и стратегически ефект по вземането на това решение, а не само да се анализират нещата само през призмата дали горивата ще поскъпнат с х процента.
В момента анализът на политическото поведение на правителството и на парламентарното мнозинство носи много по-важен геополитически и стратегически характер.
Това е моят ясен отговор – да се крием зад 5-10-15 процента увеличение на горивата и да проваляме неща, които имат многократно по-голямо измерение, меко казано би било престъпление.
