Диана Русинова е експерт и председател на Европейския център за транспортни политики, чиято мисия е повишаването сигурността на пътя. Центърът извършва целенасочени инспекции за пътна безопасност, използване на научен подход при определяне на причините за загиналите при пътнотранспортни произшествия, предоставяне на независими разследвания и оценки на пътната безопасност. Русинова е експерт по организация и управление на транспорта и транспортно-комуникационните потоци. Завършва магистратура по икономика „Джордж Вашингтон“, САЩ, организира множество мероприятия в България, свързани с подобряването на транспортната сигурност, национални кръгли маси по тема „Транспортът в България“. През 2013 г. организира съвместно с партньори и провежда кампанията по безопасност на движението „Разумният си ти“, където в рамките на няколко дни се обучават над 400 деца на основните правила за безопасно поведение на улицата и при управление на автомобил. Разработва „Анализ разходи-ползи и финансов анализ“ за градския транспорт на Столична община през 2014-2015 г. Занимавала се е със съставянето и разработването на транспортно-комуникационни анализи; провежда изследвания за подобряване на безопасността по пътищата, извършва независими консултации при изясняване на обстоятелства при ПТП.
– Г-жо Русинова, какво трябваше, а не свърши отиващото си Народно събрание по отношение на пътната безопасност?
– По отношение на политиката, която се провежда на национално ниво във връзка с безопасността на движението по пътищата, ние, като неправителствена организация, имаме доста сериозни мотиви да критикуваме народните представители. Десетки пъти се обръщахме към тях, подготвяхме становища, мнения, защитени с факти, доклади с препоръки от наши водещи колеги от Европейския съюз, за това как по-правилно да прилагаме политиките в сферата на безопасността по пътищата, какви грешки да не допускаме.
Народните представители, а в това число поставям и изпълнителната власт, която тези народни представители излъчиха, не желаеха да чуят тогава, когато нещата не съвпадаха – първо, с техните лични интереси и второ, с техните икономически интереси. Безопасността на движението по пътищата е сведена до наистина икономически и частни, лични интереси.
Това е много жалко. Много добре си давам сметка, че не е нормално хората да са дотолкова отчаяни, че последната им надежда да сме ние, неправителствените организации. Самият факт, че миналата година имаме четири пъти ръст на сигналите в нашия Център, означава, че хората до такава степен са се отчаяли и не виждат партньор в лицето на държавата, че единствената им надежда оставаме ние, като гражданска организация.
Говоря за фундаментални пропуски. Например измененията в Закона за движение по пътищата – в голяма степен това е абсолютна бутафория и имитация на някакви мерки. Най-простият пример, който ще ви дам – държавата отмени задълженията на водачите на моторни превозни средства да носят документ, който да удостоверява, че превозното средство, което управляват, е преминало периодичен технически преглед.
В същото време, с доста нескопосаната си политика, министерството на транспорта премахна и другите обозначителни белези, с които се декларираше по някакъв начин, че това превозно средство е годно да се движи по пътищата за обществено ползване и е безопасно.
– Искате да кажете, че в момента автомобилите не могат да бъдат проверени от органите на реда, ако водач бъде спрян за проверка…
– Това нещо е абсолютно нескопосано, абсолютно погрешна политика на министъра на транспорта – персонално. Министерството на транспорта се водеше под натиск на сериозни частни интереси да се махне една система, с която в миналото махнахме превъртането на километражите, успяхме да върнем около 14 млн. приходи в НАП от извършването на фиктивни прегледи и прибирането на пари, които никъде не се декларират.
– Това ли е, за което казахте в началото за икономически интереси? Това ли имате предвид?
Това имам предвид – че се прокарват лобистки мерки и текстове и тук, между другото не слагам под този знаменател само управляващите. Защото много много удобно техни съучастници са и голяма част така наречените опозиционни партии и това са процеси, които ние много внимателно наблюдаваме от Европейския център за транспортни политики. Защото нашата работа е да следим и да се борим за политики, които са общоприети от ЕС, които са утвърдени там и които ние, в крайна сметка, като държава член сме сме съгласили да ги спазваме.
Тук говорим за грубо нарушаване на европейското законодателство, поради некомпетентност, поради непознаване. Съгласете се с мен, изправността на автомобилите, гаранцията която трябва да дадем като държава, когато тези автомобили ги пускаме на пътя, те трябва да са технически изправни, това е много тежка отговорност, която ние сме длъжни да спазваме. Тази гаранция трябва да я носи държавата, не може да я дават физическите лица.
– Таксата за годишния технически преглед обаче беше вдигната…
– Таксата беше вдигната с мотив, че слагаме т.нар. комбиниран екологичен стикер, където се отбелязва екологичната категория на моторното превозно средство и същевременно неговата техническа пригодност, за да се движи по пътищата за обществено ползване. Това беше уж мотивът за увеличаването на тези такси. В момента този стикер го няма, но аз не забелязах някой да е понижил цената на годишния преглед.
Хората трябва да си дават сметка, че в държавата текат едни процеси, които се наричат инфлация, поскъпване на всички стоки и суровини, които определят крайната цена на един технически преглед. За да се извърши прегледът, пунктът консумира ток, работят хора, които получават заплата, изплащат им се осигуровки, за различните материали, които се ползват, се плаща ДДС и т.н. Всъщност стойността на един стикер може да промени крайната стойност с едни 3 до 5 процента, той не може да промени цената с 200 процента, а имайте предвид, че с почти 100 процента поскъпна годишният технически преглед. Което категорично не е свързано с една система, с която работеше. Системата, която министерството на транспорта, тогава ръководено от премиера в оставка сега Росен Желязков, изгради, работеше.
Оттам дойде целият отпор – спряха фиктивните прегледи, трудно започнаха да минават автомобилите, които са технически неизправни… Тогава дойде целият този отпор, за да се върнем в ерата на фиктивните прегледи. И ние вече се върнахме много успешно, но това не е единственото нещо.
Но и ние, неправителствените организации, не сме за хвалене. В момента тече кампания за дезинформация от страна на колеги от НПО-сектора, които обясняват колко неефективно е в момента измерването на средната скорост и как в социалните мрежи „гастролират“ фалшиви електронни фишове за налагане на глоба за превишаване на средната скорост. Направих си труда и проверих – изобщо не са фалшиви тези глоби, напротив, вече се налагат много успешно и всички тези хора, които мислеха, че системата за средна скорост не работи в периода от септември до декември, сега ще бъдат глобени. И започнаха да им връчват периодично наказанията, които са си заслужили.
– Наблюдава ли се вече ефект на дисциплиниране на шофьорите с въвеждането на тази система за отчитане на скоростта?
– Бих се въздържала от коментар точно по този пункт, защото наистина искам да изчакам да мине една година, откакто тази система работи. Ние с колегите ми ще го анализираме и със сигурност ще имаме доклад.
Между другото миналата година, с нарастването на транспортния травматизъм, ние до голяма степен не сме съгласни с процентите и хвалбите, с които държавата отчита намаляване. Напротив, ние сме на другото мнение, че по-скоро цялата игра е чисто статистическа и ние нямаме реално намаляване на жертвите. Ние дори прогнозираме и изпратихме един доклад до министър-председателя и министъра на вътрешните работи, в който ги уведомяваме, с един много задълбочен анализ с помощта на математици от Софийския университет, в който прогнозираме, че тази години тежките пътни инциденти и жертвите ще продължат да растат и в това число травматизмът ще се измести от сезонен, към тенденция на непрекъснат ръст. Аз се надявам ние да грешим и това да е просто хипотеза, но, за съжаление предстои да видим и до момента нещата не изглеждат много розови, гледайки статистиката от началото на годината – почти всеки ден имаме по двама човека, които загиват при пътни инциденти.
– Всичкото говорене по медиите, особено след големи инциденти, винаги сме се надявали, че ще оказва дисциплиниращ ефект, но на практика не е така…
– В България израснаха две поколения, които абсолютно безнаказано правят на пътя каквото си поискат. И тази тежка карма ще си я носим дълго, тъй като ние не полагаме никакви усилия да покажем на следващите поколения, че има правила и те трябва да се спазват.
– Нашият личен пример като водачи наистина е много важен, но почти не се вижда присъствие на контролни органи по пътищата. Това не е ли също свързано с дисциплинирането?
– Изобщо няма да се съглася с вас, че присъствието на униформени респектира на пътя. Ще ви дам пример с личен случай, при който при една наша проверка, придружени от униформени полицаи, с пуснати светлини, през нас на пътя щяха да минат няколко автомобила. Нали разбирате, че в целия този процес отговорността не може да бъде прехвърляна изцяло на държавата.
В същото време гражданското общество и неправителственият сектор са силно фрагментирани и това работи в полза единствено на политиците. Има НПО-организации, които услужливо създават скандали между гражданите и НПО-сектора. И когато се фрагментира целият разговор и се бута в различни посоки, няма как да искаме да всички заедно да вървим към голямата цел – постигане на превенция. Държавата прави това, което прави, защото НПО не са сериозна сила, която да противодейства на тези безобразия, които се случват.
– Ваши колеги направиха анализ за това, как се харчат средствата от фонда за пътна безопасност, или по-скоро за това как стоят блокирани тези средства. Какви са вашите наблюдения – наистина, тези пари как се харчат, ефективно ли се използва този фонд?
– Ще се дистанцирам от разговора за фонда, за да се върна към една по-съществена тема – от 2020 година от нашия център предлагаме да се предвиди бюджет за пътна безопасност. Настояваме и пред държавата, и пред общините. До момента нито една институция не е предвидила – независимо откъде ще вземе парите, дали от този фонд дали от държавния бюджет или от някъде другаде – никой не е предприел мерки да се отделят средства специално за пътна безопасност.
Разбира се, МВР управлява този фонд в типично техен стил – купуват си кубинки, палки, коли, защото за тях това е важно. Ние имаме един фонд, в който има някакви пари, а на хората, които оперират с него, разбирането им за пътна безопасност стига до там.
Между другото МВР, колкото и да ги критикуваме, а тях има за какво да ги критикуваме, сега и при тях положението не е розово. При тях няма специализирано звено – имат пътна полиция, която е дирекция, на която главната дирекция указва методически указания и те нямат специализирани разследващи само на транспортни произшествия. Един разследващ полицай разследва всичко и той трябва да разбира и от пътно-транспортни произшествия.
Така че за фонда – да, ето например, МВР са си купили лаборатории, но те не са свързани пряко с превенцията на пътно-транспортния травматизъм. И тъй като НПО и общините не излизат с конкретни предложения, държавната агенция за пътна безопасност е изключително фиктивна, и сами виждате, че този процес е обречен.
Важно е общините да инвестират в обследване на инфраструктурата, в мерки, свързани с повишаване на безопасността покрай училища и детски градини, в обучение на учители, които да учат децата за това кое е правилно и кое е грешно, кампании за самите деца, да обучаваме децата, кампании срещу алкохола и дрогата, трябва да има клинична пътека за деца, пострадали при пътно-транспортни произшествия, клинични пътеки за алкохолиците, защото това са хора, които се нуждаят от лечение.
Трябваше да се създаде една цялостна политика, която да инвестира точно в такива мерки, за да приложим прословутия подход Безопасна система на ЕС. Ние сме толкова далеч от това нещо, не можем да разчитаме на МВР. Затова трябва да се даде този фонд да се управлява от държавната агенция за пътна безопасност, която на принципа на еврофондовете да организира конкурси и да оценява проекти и да ги финансира. А не МВР да си купува коли, а дори и да си купува коли, това да мине през конкурс, държавната агенция да прецени дали това фигурира в списъка с националните приоритети, свързани с пътната безопасност и да отпусне тези пари. Политиката на управление на целия този процес е много сгрешена, но в основата седят частните интереси.
