Дзукеро, иконичният италиански блус артист, днес чества 70-ия си рожден ден на 25 септември, отбелязвайки събитието с серия от концерти на Арената в Верона.
С над 60 милиона продадени албума, Дзукеро е не само изключителен солов изпълнител, а и важна персона в разпространението на италианската музикална сцена по света. Неговият концерт в четвъртък, съвпадащ с рождения му ден, не е само очаквано събитие, а и събиране на спомени за впечатляващата му кариера, отбелязва австрийската новинарска агенция АПА.
Любопитно е, че Дзукеро е първият западен музикант, изнесъл концерт в Кремъл след падането на Берлинската стена – концерт, който е бил предаван на живо в Европа през 1990 г. Той е и единственият италианец, участвал в обновената версия на легендарния фестивал Удсток през 1994 г.
Важността на Дзукеро не може да бъде пренебрегната – главно заради умението му да свързва разнообразие от музикални жанрове. Неговото участие в Pavarotti & Friends през 1992 г., в compañía с оперния гений Лучано Павароти, остава в историята като първото събитие, комбинирало поп и опера, излъчвано на живо по целия свят в рамките на десет години.
Според БТА, Дзукеро е изнесъл пет концерта в България, като първият е проведен през 2002 г.
Роден през 1955 г. в Ронкочези, Емилия-Романя, Аделмо Форначари получава артистичното си име от преподавателката в начално училище, която го нарекла „сладък като захар“ (на италиански: zucchero). Този прякор става основа за сценичното му име.
Като дете, Аделмо започва да свири на инструменти, участва в хор и развива страстта си към американския соул и блус. Като тийнейджър става част от тосканската група Le Nuove Luci, а след напускането на основния вокалист, Дзукеро се заема с неговата роля – неочаквано дори за него, каквото твърдят медии от германския сайт Mucke und Mehr.
Неговите първи оригинални творби, създадени през периода на изискан визия и скромно присъствие, го отвеждат до фестивала Кастрокаро през 1981 г., където печели състезанието с песента Canto Te. По-късно участва и в прословутия конкурс Санремо. Първият му албум Un po’ di Zucchero не постига успех, но Дзукеро започва да интегрира все повече блус елементи в произведенията си, работи с Randy Jackson Band и се завръща на Санремо през 1985 г. с песента Donne. Въпреки 14-то си място, изпълнението придобива бърза популярност и отваря врати за бъдещи успехи. На Санремо през 1986 г. Дзукеро завършва на 21-во място, но кариерата му вече се развива активно. През 1991 г. той записва Senza Una Donna с Пол Йънг, който достига върха на класациите в почти всяка европейска страна и в САЩ, ставайки един от глобалните хитове на артиста.
Дзукеро, чиято музика впечатлява с уникалния микс от блус и рок на италиански и с характерния му глас, минава през труден период в личния си живот след развод, преживявайки дълбока депресия. Но след като се премества край морето, постепенно се възстановява и се връща към композиране, отбелязват от Mucke und Mehr. Мрачният албум Miserere (1992), реализиран в сътрудничество с Павароти и Боно от U2, отразява тази тъга, но същевременно е и начало на нов възход. Неговият дом Lunisiana Soul в тихото тосканско градче Понтремоли, известно със своята красива природа, Дзукеро описва като място, което му е дало нов старт. Именно там той създава първия си албум „Spirito DiVino“ (1995) и множество други нови творби.
Хуманитарната дейност на Дзукеро също заслужава признание. Музикантът участва в концерти в подкрепа на Нелсън Мандела, изнасял е выступления в трибюта на Фреди Меркюри (1992), възразил е в подкрепа на инициативата Net Aid на Боно в Ню Йорк (1999), както и две събития на фондацията Rainforest на Стинг.
Името на италианския музикант е свързано с множество емблематични колаборации с международно признати артисти като Майлс Дейвис, Ерик Клептън, Рей Чарлз, Би Би Кинг, Стинг, Боно, Джо Кокър, Питър Гейбриъл, Марк Нопфлър и Queen, сред други. Някои от най-значимите моменти в кариерата му включват концерт в Royal Albert Hall в Лондон през 2004 г. с Ерик Клептън, Брайън Мей и Павароти, номинация за „Грами“ през 2007 г., и концерт в Хавана през 2012 г., привлякъл над 80 000 зрители, което го прави един от най-незабравимите концерти на чуждестранен артист в Куба, заключава АПА.
