Десетки колеги и приятели изпратиха днес Николай Волев и Радослав Спасов.
„Всички го наричахме бате Радко, защото към редица поколения той се държеше като грижовния по-голям брат, за някои буквално беше като баща. Изключително широко скроен човек, от тези, за които в любимия му край Ковачевица казват, че има сърце като планина. Наистина беше такъв. Беше един от най-талантливите оператори, създал своя школа. Много от операторите, които започнаха след него, а и тези, които могат да му бъдат деца, са били негови асистенти или са се допитвали до него. Напусна ни един от най-сърдечните и най-нормалните хора в българското кино“, каза режисьорката Иглика Трифонова.
„Беше един от най-близките ми приятели, чувствахме го като част от нашето семейство. Като талант, това е една от най-големите звезди на българското кино отпреди 1989 година. Най-важното е, че той е изключителен човек, много добър, със страшна грижа към всеки приятел или колега. Започнах своя път в киното с него и с Георги Дюлгеров, с него направих първия си филм като продуценти. Невероятна загуба е за българското кино и култура, за всички нас“, каза кино продуцентът Стефан Китанов.
Помня го от дете. Той е много сериозна част от моя живот, макар и не от най-близките до мен хора. Това е човекът, с който моят баща е заснел най-много филми, и до последно се чувахме и виждахме с него. Много уютен човек бе Славчо. Само един оператор може да разбере какво е усещането зад камерата да има един човек, който те обича, обича актьорите, да се вгледа в тях – в душата им, в сърцата им. Затова всички много го обичаха – заради тази негова доброта, уютност, щедрост, непримиримост“, каза актрисата Ани Вълчанова.
„От него научих страшно много за операторската работа, как операторът трябва да работи в един филм, как най-важното нещо е емоцията. И когато трябва да снимаш, просто снимаш. Това го научих когато снимахме заедно „Пеещите обувки“, каза операторът Веселин Христов.
„Николай Волев беше много интересен човек, особняк, много горд, изключителен мъжкар, безкомпромисна личност във всеки един кадър, в който сме работили заедно. Имаше един невероятен талант – разкриваше фалша в зародиш. Много пъти, докато снимаме, в момента, в който започнем, той казва „Стоп! Фалшиво ми е!“ и започваме отначало. Докато не се получи това, което иска. Правили сме по 54 дубъла“, каза актьорът Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България.
„Ще го запомня като един от малкото аристократи на българското кино и с това, че имаше един особен характер. Трябва да погледнеш о друг начин на този характер, за да разбереш, че зад него се крие много любов. Ще го запомня като човек, който никога не го беше страх да каже, че учителят по пеене не може да пее. Така че, дай Боже, младите хора да се учат повече от такъв тип страстни хора. Аз лично съм почитател на това, което той най-много обичаше в киното – да разказваш истории, в които докато плачеш, можеш и да се посмееш. Това се опитвам да правя и аз в моите филми“, каза режисьорът Виктор Божинов.
Пред храма „Света София“, където беше изпращането на Николай Волев, имаше венци от министър-председателя, Министерството на културата, парламентарната комисия по медии и култура, Съюза на артистите в България, театър „Възраждане“, Столичната община, както и от БТА.
