По време на голяма част от кариерата си Дани Алвеш защитава цветовете на някои от големите клубове в света. Започва кариерата си на 18 години в бразилския Бахия, а след само един сезон – през 2002-ра, заминава за Европа, където е привлечен в Севиля. Остава там 6 години, за да премине в Барселона през 2008 г. С каталунците печели всичко и през 2016 г. пробва късмета си в Италия с екипа на Ювентус, с който става шампион, за да отиде това лято в Пари Сен Жермен, с който също се е запътил към титлата. Французите обаче нямат нито една спечелена Шампионска лига досега и това е голямата цел за защитника и съотборниците му. Освен това през лятото на Алвеш му предстои световното първенство по футбол в Русия. Бразилецът сподели своите очаквания пред официалния сайт на ФИФА.
- Дани, ти спечели всичко със Севиля, Барселона и Ювентус. Защо премина в Пари Сен Жермен, който няма чак толкова сериозна международна история?
- Именно това бе най-голямата ми мотивация, когато взимах решението си. Аз не обичам да лежа на стари лаври, предпочитам да изляза от комфортната си зона. Обичам предизвикателствата и тази възможност да помогна на ПСЖ да промени клубната си история ми инжектира голяма доза адреналин. Именно затова дойдох в Париж. Друг фактор, който повлия на решението ми, е, че ще живея в страхотен град, а и идвам в отбор с огромни амбиции. Знам, че хората си мислят, че движещата сила за преминаването ми в ПСЖ са парите. Това обаче не е така, защото аз имах и още наистина добри оферти от финансово естество. Всъщност, минах през същия процес с Барселона. Клубът преминаваше през преходен период, когато пристигнах, и в крайна сметка станах част от най-добрия отбор в тяхната история. Искам да преживея отново същата радост, но на място с по-малки традиции. Искам да печеля трофеи тук и да помогна на ПСЖ да промени историята си.
- Неймар в съблекалнята със сигурност е знак за големите амбиции. Колко голяма роля изигра ти за неговото идване в Париж?
- Аз не трябваше нищо чак толкова да правя, както и когато той подписваше с Барселона преди време. Тогава му дадох някои съвети и му обясних кои са хубавите страни, които аз съм видял в клуба и града. Но този път не беше същото. Имаше период, в който той се чудеше какво решение да вземе. Аз му казах само да послуша сърцето си и ще бъде щастлив. Това бе единственият ми съвет към него.
- Мислиш ли, че Неймар е готов да бъде най-добрият в света?
- Аз мисля, че той е на тази позиция, седейки до Меси. Неймар просто трябваше да излезе леко от сянката на Лионел. В неговия случай да играе рамо до рамо с уникален играч като Меси е най-страхотното нещо, което може да му се случи, но няма как в главата му да не минават мисли, че притежава същите качества, но остава в сянката на аржентинеца. Аз също винаги съм обичал да играя с Лео, но все пак той е аржентинец, а Ней и аз – бразилци. Рано или късно ние трябва да се изправим помежду си като съперници (смее се). Смятам, че един футболист има по-добри шансове да покаже своите индивидуални качества, когато не е толкова близо до футболист като Меси. Беше важно за собственото развитие на Ней и за Бразилия, за да следва собствения си път.
- Ти каза, че мечтаеш да спечелиш Шампионсктата лига с ПСЖ. Това постижима мечта ли е?
- Това е нашата огромна, нашата основна цел. Именно с тази идея Неймар напусна Барселона, именно с тази идея аз напуснах Ювентус. Това е движещата ни сила. Затова се раздаваме във всяка една тренировка и във всеки един мач. Светът принадлежи на смелите. Ако не си смел, винаги ще останеш в сянката, а ние не искаме да сме там. За да спечелиш турнир като Шампионската лига имаш нужда от нещо повече от големи имена. Можеш да имаш велики футболисти, но ако нямаш отбор няма да постигнеш нищо. Готови сме да се борим до край за мечтата си.
- Веднага след това идва световното първенство в Русия. Жребият сякаш бе благосклонен към вас, като ви прати в една група с Коста Рика, Швейцария и Сърбия. Това дали не е първата стъпка към спечелването на титлата?
- Наистина няма значение за мен срещу кого ще играем. В надпревара като Световната купа всеки може да победи всеки. Ако се бяхме паднали с Испания, например, какво трябваше да направим? Да си тръгнем преди мачовете? Никой не става световен шампион като играе само със слаби тимове. Рано или късно ще ни се наложи да се изправим срещу най-добрите и да ги победим, защото ние наистина искаме да спечелим трофея!
