Краят на антиправителствените демонстрации в Грузия не се вижда. Протестиращите казват, че се борят не само за европейското си бъдеще, но и срещу руското влияние. Репортаж на ДВ от Тбилиси:
Ден след ден по улиците на Тбилиси и в цялата страна се събират протестиращи с флаговете на Грузия и на ЕС. Ниските температури и жестоките полицейски репресии не спират демонстрациите.
Протестиращите имат две основни искания: провеждане на нови избори след оспорваните парламентарни през октомври и връщане към европейския път на развитие, заложен в Конституцията на страната. Управляващата партия „Грузинска мечта“ обвинява опозицията, че организира нов Майдан с помощта на „чуждестранни покровители“.
Отхвърляне на Европа и връщане в руската орбита?
Грузинското общество се възмути от действията на правителството, и по-специално от решението му да спре до 2028-а година преговорите за присъединяване на страната към ЕС и да откаже финансирането от Брюксел. Повечето демонстранти смятат, че Русия дърпа конците задкулисно.
„Стремим се да станем част от ЕС още от времето на нашата независимост. Те няма да признаят, че са руски марионетки, както е в Беларус. Но ние виждаме, че те спират европейското ни бъдеще“, казва пред ДВ университетски преподавател, участник в протестите пред парламента.
Управляващата партия твърдо отрича проруските си симпатии, представяйки се за единствената политическа сила, която може да спаси грузинците от нова война на фона на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.
„Днес има глобална конфронтация и или си от едната, или от другата страна на барикадите – средно положение няма. Руското влияние в Грузия се засилва. Ако правителството се конфронтира с Европа, това означава, че то е на страната на Русия“, допълва представителят на академичната общност.
В предизборната си кампания „Грузинска мечта“ се изявяваше като привърженичка на проевропейския път на развитие на страната, който повечето грузинци открито подкрепят, както показват проучванията. Но след като си осигури властта, партията направи внезапен външнополитически завой и шокира мнозина.
„Ако правителството иска Русия за нас, защо иска Европа и САЩ за децата си, които учат и живеят там? Очевидно за тях е по-лесно да са корумпирани и да печелят пари с Русия, но да ги харчат в Европа“, казва пред ДВ актрисата Ива. Всички нейни колеги от театъра сега стачкуват.
Нарушения и фалшификации на изборите
През октомври Централната избирателна комисия на Грузия публикува резултатите от парламентарните избори и обяви, че „Грузинска мечта“ ги е спечелила с 54 процента от гласовете. Проевропейската президентка Саломе Зурабишвили, опозиционните партии и групите на гражданското общество обвиниха правителството във фалшифициране на изборите.
Управляващата партия твърди, че изборите са били честни, но местни и международни наблюдатели документираха многобройни нарушения.
Звиад е сред тези, които поставят под съмнение легитимността на изборите. Затова настоява за повторното им провеждане и участва в протестите. „Видях как наблюдателите на управляващата партия оказваха натиск върху хората в избирателните секции да гласуват за „Грузинска мечта“. Документирах го. Управляващата партия е завладяла всички държавни институции – парламента, съдилищата и избирателната комисия.“
Няколко часа след началото на поредния мирен протест улиците на Тбилиси потъват в хаос. Полицията преследва протестиращите, задържа ги и ги бие. Омбудсманът Леван Йоселиани обвини полицията в бруталност и мъчения.
Преводачът Дата Караишвили, който също участва в демонстрациите в подкрепа на ЕС, заяви пред ДВ, че е бил жестоко пребит от полицията. „Полицаите нямат червени линии. Те упражняват насилие, за да спрат хората да участват в митингите“, каза той.
Към дъното на океана
По последни данни на „Трансперънси интернешънъл“ около 400 души са били задържани, а повече от 300 са ранени, включително журналисти.
Министър-председателят Иракли Кобахидзе обвини лидерите на опозицията за насилието и ранените и похвали полицията за действията ѝ. Той подчерта, че служителите на реда са били атакувани от протестиращи с камъни и фойерверки.
Въпреки че е получил наранявания – счупен нос и сътресение на мозъка – Дата Караишвили е категоричен, че ще се върне на улицата, след като се възстанови. „Аз се боря за демокрация и човешки права в моята страна. Ние се спускаме към дъното на океана. Ще бъдем като Беларус. Няма връщане назад, те не могат да ни спрат“, казва той.
Много от демонстрантите на площада пред парламента в Тбилиси смятат, че настоящата конституционна криза е моментът „сега или никога“. Макар правителството да не показва признаци на отстъпление, и двете страни сякаш изчакват да видят кой ще се умори пръв.
„Докога ще продължава това? Можем да стоим тук две-три седмици, но какво ще правим по-нататък? Страхувам се, че протестът ни в крайна сметка ще стихне“, споделя Анна, една от протестиращите.
„Искаме мирен компромис“, казват повечето демонстранти. Но други рисуват доста мрачна картина и споменават думата „революция“.
Дали Грузия наистина върви към революция?
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
