В България често чуваме оплаквания за депутатите, парламента, за неспособността на институциите да работят, за постоянната политическа криза. Но коренът на проблема е прост и очевиден – българите масово не гласуват. Това означава, че от избори в избори страната ни остава в омагьосан кръг, в който решенията се взимат от малцина, а влиянието на понякога и чужди сили расте.
Примерите от региона показват какво може да се случи, когато гражданите се мобилизират. Молдова и Румъния наскоро демонстрираха силата на високата избирателна активност.
Молдованците излязоха да гласуват, защото се уплашиха от възможното връщане в руската орбита. На парламентарни изборите, проведени вчера, избирателната активност е била около 55%, а проевропейската Партия на действието и солидарността, основана от президента Мая Санду, спечели мнозинство в парламента, за сметка на проруския опозиционен блок. Дни преди самите избори президентът на Молдова Мая Санду обвини Русия в намеса в изборите, заявявайки, че Кремъл харчи „стотици милиони евро“, за да се опита да повлияе на вота.
В Румъния над 11,6 милиона души участваха в президентските избори, като рекорден брой – 1,6 милиона – гласуваха в чужбина. В резултат на това проевропейският кандидат Никушор Дан спечели ключови избори, които определят посоката на страната.
Президентските избори в Румъния бяха повторени, след като през декември миналата година Конституционният съд анулира резултата от първия тур поради подозрения в намеса от страна на Русия в полза на крайнодесния кандидат Калин Джорджеску.
Истината е че там, където хората се включват активно, външните влияния имат много по-малък шанс да се намесят в процеса.
За съжаление, у нас проевропейски настроените избиратели са по-мързеливи и капризни, често остават вкъщи и така позволяват на по-активните малцинства или на външни влияния да решават бъдещето на България. Това не е просто статистика – това е реален риск за демокрацията, защото страната ни остава податлива на външни намеси и политически експерименти, които не отразяват волята на мнозинството.
Трябва да вземем пример от Молдова и Румъния, преди да стане прекалено късно. Ако продължаваме да оставаме пасивни, страната ни рискува да бъде повлечена от външни интереси или от малцинствени, но активни политически групи. Само чрез масово участие можем да утвърдим собствените си ценности и посоката на развитие на България, вместо да се събуждаме след поредния избор с парламентарно мнозинство, което не отразява волята на народа.
Изходът е един – българинът трябва да гласува. Всеки глас има значение. Колкото повече българи участват, толкова по-трудно ще бъде за външни сили или за малцинствени групи да налагат своето влияние. Демокрацията не е даденост – тя се упражнява всеки път, когато влезем в изборната секция и използваме правото си.
Активното гражданско участие е единственият начин България да се движи в правилната посока, за да може вотът действително да отразява нашите интереси и ценности.
