Д-р Акрам Наюф е в ръководството на Асоциация “Свободна Сирия”, на която преди това е бил председател. Още на 11-годишна възраст осъзнава, че в Сирия идва диктаторски режим и през 1970 година идва в България като студент. През 1976 година завършва Техническия университет, след което се връща в Сирия. Отново идва в България през 1985 година като докторант и защитава дисертация в Техническия университет. Получава научната степен доктор на техническите науки. Той е бил преподавател в Техническия университет повече от 15 години.
– Д-р Наюф, вие следите какво се случва в Сирия – израелската армия влезе в страната, какво се случи?
– Най-големите нападателни операции в историята на израелската армия бяха извършени от неделя сутрин, когато падна режимът. Мога да ви кажа, че Израел са унищожили всички оръжия и съоръжения на сирийската армия.
Ако започнем от Средиземно море – там беше нападнат сирийският военноморски флот. Всичко там е унищожено – кораби, инфраструктура. Унищожени са всички ракетни, артилерийски бази, военни заводи, дори и военно-изследователски институти.
Израелски самолети са нападнали Дамаск и околностите на града. Може да се каже, че Сирия няма армия в момента.
– Какъв е интересът на Израел с това нахлуване?
– След войната между Израел и арабските страни – Сирия и Египет, през 1974 година беше подписано споразумение за т.нар. демилитаризирана зона при Голанските възвишения. Вчера (понеделник, бел. ред.) и днес (вторник) израелските сили са влезли в тази зона, окупирали са я и са навлезли на 10 км навътре в територията на Сирия. Сега израелската армия е на 25 км от столицата Дамаск.
Това противоречи не всички на всички международни спогодби и споразумения и Израел използва случая, за да гарантира сигурността на гражданите си. Обаче целта не е точно тази, защото няма за какво да се страхува Израел. Десните сили, които управляват в страната имат проблеми, особено премиерът Нетатяху – много израилтяни са против операцията в Газа, те са против и нахлуването в Голанските възвишения, защото мирът не се постига чрез война. Трябва да има доверие между страните, трябва всички да се борят за мир и тогава може да има истински мир.
Но тези нападения, аз мисля, че Израел използва случая, че в момента няма власт в Сирия и да бъде сигурен, че е унищожено всичко. Независимо, че има гаранции за сигурността на Израел. Всички големи сили гарантират сигурността на Израел.
Решението за влизане в Сирия е лично на премиера Нетаняху. Той е избрал това нещо, никой не е очаквал и според опозицията в Израел това не е било нужно и това може да има лоши последици за мира и няма да подпомогне мирния процес. Реакцията и на други страни Франция, САЩ – те призоваха Израел да се изтеглят от тази зона. Този ход беше предприет от Нетаняху заради вътрешнополитическите му проблеми и съдебните дела, които се водят срещу него.
Относно събитията в Сирия – всичко, което се случи, то се случи с подкрепата и съгласието на САЩ, на Турция, на Русия и на Израел. Всичко, което се случи в Сирия, стана с тяхната подкрепа.
Москва е дала убежище на Асад, защото той е голям приятел на Русия. Той им даде военни бази и има много голям капитал и богатство. Той и неговите хора по време на неговото управление, което продължи 24 години, ограби сирийския народ. Той не се интересува от нищо друго, освен от две неща: първото е, да убива, изтезава, ликвидира опозицията в Сирия. А втората цел е да събира капитали и да експлоатира сирийския народ и да използва целия потенциал, за да събира това богатство.
В Русия в даден момент той ще бъде предаден на новите сирийски власти. Те ще вземат неговото богатство – капиталите му са там, в Русия, ще бъдат използвани и след това той ще бъде изгонен. А сирийците и новият сирийски режим ще искат той да бъде предаден на властите и да бъде осъден в Сирия и да получи присъдата, която заслужава, за това, което направи – той унищожи цивилизацията в Сирия, унищожи и народа на Сирия. Над 15 млн. души са разселени из страната и извън нея, а около 2 млн. са убити и ранени. И за какво? Това е много агресивен и арогантен диктаторски режим. В историята на Сирия не е имало такъв хаос и катастрофа. Режимът на Асад е виновен за всичко, което се случва в Сирия. Сирия е унищожена.
– Правилно ли ви разбрах, че Русия ще предаде Асад обратно в Сирия, когато вече не е нужен на властта там?
– В момента те имат нужда от него, от неговите капитали. Но аз съм убеден, че в бъдеще – сега няма да го предадат в никакъв случай, но в бъдеще има голяма вероятност да го предадат. Или на сирийските власти, или на международния съд.
Може да се каже, че той е голям приятел и на Израел. Тези оръжия, които Сирия има, не са използвани срещу Израел.
– Защо точно сега се случиха всички тези събития в Сирия? Вие казахте, че големите сили са дали зелена светлина за тях, но каква е причината точно сега да се случат всички тези събития?
– Причината е, че световните сили разбраха, че този режим вече е изпълнил задачите си, функциите си и вече е вреден – и за големите страни, и за Сирия, и за съседните страни. Те разбраха, че не може да се направи нищо повече, а и самите хора в Сирия не искат повече този режим.
Защо досега това не беше направено? Американският президент Барак Обама беше обявил инициативата за сваляне на режима в Сирия, но тогава не го направи. Защото и самите Израел не искаха. Имаше полза от този режим. Сега абсолютно няма никаква полза от него – той изпълни каквото е нужно.
Страната е в много тежка криза – икономическа, финансова, политическа. Дори поддръжниците на Асад вече не са с него, защото там всеки ден има жертви, хората нямат пари да купят храна, няма ток, няма вода, няма лекарства… Нищо няма в Сирия.
А режимът, въпреки всичко, иска да управлява с желязо и огън този народ. Затова заинтересованите сили разбраха, че вече няма нужда от него и че той ще бъде в тежест. Даже Русия не искаше – тя има много големи бази в Сирия. Има голяма военновъздушна база, където са разположени най-съвременните ракетни комплекси, военноморска база… Всички тези сили по време на събитията от последните две седмици не помогнаха на сирийската армия.
Всички са съгласни този режим да бъде ликвидиран и те оставиха военната и въоръжена опозиция да вземе властта. Те предпочетоха опозицията пред самия режим.
Те решиха да премахнат този режим и затова нямаше и много жертви при свалянето на Асад, защото това беше съгласувано. Дори Иран не помогна на сирийския режим и сирийската армия беше неутрализирана, не участва в никакви боеве с опозицията.
– Какво следва оттук нататък за Сирия? Опозиционните сили ползват ли се с доверието на останалите международни сили – вие вече загатнахте, че това вероятно донякъде е така. Доколко обаче новата власт ще бъде предвидима и ще провежда самостоятелна политика?
– Ще ви дам един пример – говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби, както и световни медии, коментират, че САЩ имат директни контакти с новата власт в Сирия. САЩ имат и индиректни контакти чрез ООН. Това се прави, за да има гаранция, че няма да има промяна в поведението на тези въоръжени сили, които взеха властта.
Има промяна и в стратегията, и в идеологията на тези опозиционни сили. Те не търсят отмъщение, не искаха да се пролива кръв – те държаха колкото се може по-цивилизовано да влязат в Дамаск и да вземат властта.
Това е добър знак, че има промяна в тяхната идеология и че твърденията, че са свързани с “Ал Кайда” вече не са релевантни. Ние се надяваме те да изпълняват желанията и исканията на сирийския народ и да установяват една власт, която да бъде демократична и да вземат поуки от диктаторския режим и тези неща да не се повтарят никога.
Сирийският народ възложи големи надежди на новата власт и Сирия ще тръгне по нов път. Новата власт няма да бъде екстремистка, няма да бъде радикална и ще спазва всички международни споразумения. Ще спазва и добросъседство с останалите страна.
На това се надяваме – това са обещали, дано това се случи. Това е нашето желание като сирийци и затова ние искахме да бъде свален този престъпен диктаторски режим. Надеждата е голяма и мисля, че няма страх от новата власт в Сирия – нито в съседните страни, нито в международен план.
Искаме да има мир в региона, а също така и да има палестинска държава. Даже някои големи мислители и политици казват, че може да има само една държава, която да събира и евреи, и палестинци и да има нова, модерна, демократична държава, с която да се решат всички проблеми. Но не знам дали това може да се случи. Но трябва да се борим за мир и против войната.
