Гражданското общество проявява активност: журналисти, медии, граждани и НПО искат достъп до информация и документи, които са от съществено значение за демократичния процес. Това потвърди в интервю за БТА изпълнителният директор на Програма „Достъп до информация“, адвокат Александър Кашъмов, по случай Международния ден за достъп до информация и правото на знание.
През 2024 г. са регистрирани 13 018 искания за достъп до обществена информация, според доклад за състоянието на администрацията, публикуван на сайта на Министерския съвет. В документа се отбелязва, че тенденцията от предходните години продължава – най-много искания подават индивидуални граждани, следвани от неправителствени организации. Общият брой на исканията от журналисти е 914.
Тенденции в исканията за информация през годините
През 2023 г. са подадени 14 507 искания за достъп до обществена информация, което е с около 1500 повече в сравнение с предходната година. През 2022 г. те са 12 924, за 2021 – 14 170, за 2020 – 14 500, а за 2019 – 10 399.
Кашъмов подчерта, че в европейските страни няма единен подход за управление на информацията относно броя на исканията. В България това важи за органите на изпълнителната власт и общините, а исканията към съдилищата и Народното събрание не се включват в тази статистика.
В миналото процентът на желаещите да подават искания в България беше на ниво, сравнимо със САЩ. Има известно активно търсене, дори и да не е значително от населението – между 12 и 14 хиляди искания, отбеляза Кашъмов, подчертавайки, че числата зависят от множество условия.
Наличието на данни на интернет страниците на институциите е първоначален фактор. Колкото повече реални документи са налични на гражданите, толкова по-малко ще подават искания, ако информацията е лесно достъпна онлайн или в публичен регистър, коментира Кашъмов. Той смята, че именно това е довело до увеличаване на исканията между 2000 и 2010 година.
Друг важен аспект е как външните условия влияят на подаването на искания. По време на пандемията от COVID-19 имаше увеличение на техния брой, което е свързано с изолацията и нарастващото недоверие на гражданите към действията на властите. Тенденцията е обнадеждаваща, тъй като няма спад в исканията. Важно е да съществува критична маса в България, която да продължава да отправя искания, независимо от оплакванията на някои институции, добави Кашъмов. Според него в България няма институция, която да бъде претоварена с искания.
Промени в Закона за достъп до обществена информация
Някои сектори на управлението и политическите среди показват негативно отношение спрямо основното право на гражданите на информация, каза Александър Кашъмов. „Част от опозиционните сили в управлението знаят, че достъпът до информация им създава неудобство, тъй като гражданите могат да упражняват контрол над тях“, допълни той.
През август Министерството на електронното управление (МЕУ) организира бързо обсъждане на противоречиви промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), уточни Кашъмов.
Наскоро от МЕУ обявиха, че правото на гражданите на достъп до информация няма да бъде ограничавано във връзка с предложените изменения в ЗДОИ, след среща на министъра на електронното управление Валентин Мундров с представители на граждански организации и Националното сдружение на общините. Програма „Достъп до информация“ също участваше в срещата.
През 2023 г. депутати от ГЕРБ се опитаха да наложат изискване за доказване на правен интерес на искателите, въпреки че всеки гражданин има право на достъп до информация, но не успяха, заяви Кашъмов. Миналата година служебният главен прокурор Борислав Сарафов поиска от Върховния административен съд разяснително решение, с което прокуратурата да бъде изключена от обхвата на закона за достъп до информация, като очакваме насрочване на делото, добави адвокатът.
Международен ден за достъп до информация
Този ден се отбелязва от 2020 г., информира отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се акцентира на значението на правото на търсене, получаване и разпространение на информация и правото на изразяване на мнение – основополагащи елементи за развитието на демократичните принципи и за изграждането на общество, основано на знанието.
Международен ден на правото да знам
В България този ден се чества от 2003 г. по инициатива на Програма „Достъп до информация“, която обявява годишните награди за принос в областта на свободата на информация. Номинациите за наградите и антинаградите можете да видите тук. Те ще бъдат връчени за 23-ти път по-късно днес.
