Кандидатката на демократите Камала Харис е неутрализирала преднината на кандидата на републиканците Доналд Тръмп сред латиноамериканските избиратели в САЩ в сферата на икономиката.
В същото време общата ѝ преднината от 13 процентни пункта сред представителите на тази група отразява факта, че те значително предпочитат нейния подход в сферата на здравеопазването и климатичните промени, показва проучване на Ройтерс/Ипсос, цитирано от БТА.
Разнообразна и бързо растяща група от американския електорат, латиноамериканците са привлекателна цел и за двамата кандидати в президентската надпревара, която бе хвърлена в хаос през юли, когато президентът демократ Джо Байдън се отказа от кампанията си за преизбиране и предаде щафетата на Харис, посочва Ройтерс.
Проучването на Ройтерс/Ипсос, проведено от 21 до 28 август, показва, че основните проблеми, припознавани от испаноезичните избиратели преди изборите на 5 ноември, до голяма степен съвпадат с тези, припознати от избирателите в цялата страна – икономиката, имиграцията, здравеопазването и климатичните промени се открояват като основни приоритети на групата.
Докато регистрираните гласоподаватели като цяло предпочитат подхода на Тръмп към икономиката пред този на Харис – съответно 45% срещу 36%, испаноговорящите регистрирани гласоподаватели ги оценяват еднакво, като всеки от тях получава по 39% подкрепа.
Това представлява подобрение в резултата за кандидата на демократите, тъй като проучване на Ройтерс/Ипсос през май показа, че сред латиноамериканските избиратели Байдън изостава с 4 процентни пункта от Тръмп по отношение на икономиката.
Тръмп обаче запазва предимството си по отношение на имиграционната политика, като латиноамериканските гласоподаватели го предпочитат пред Харис в съотношение 42% към 37%.
„Латиноамериканците вероятно са най-ясно открояваща се колебаеща се група избиратели в Америка в момента и те ще бъдат такива още дълго време“, казва Чък Роча, стратег на демократите, съветвал кампанията на Бърни Сандърс през 2016 г., включително по въпросите на латиноамериканците.
Според анализ на „Пю Рисърч“ (Pew Research) Байдън е спечелил латиноамериканския вот с преднина от 21 процентни пункта през 2020 г., така че настоящата преднина на Харис от 13 процентни пункта сред тези избиратели, ако се задържи до изборния ден, би означавала подобрение в позицията на Тръмп, отбелязва Ройтерс.
Републикански стратези твърдят, че дори на фона на по-високата подкрепа сред латиноамериканците за Харис по отношение на икономиката в сравнение с Байдън, Тръмп все още се радва на висока подкрепа като цяло сред тази група избиратели.
„Испаноговорящите на предишни избори традиционно са предпочитали да гласуват за Демократическата партия, така че това, че нивото на подкрепата за Тръмп по отношение на икономиката се изравнява с това за Харис, трябва да се разглежда като победа за него“, казва Джанкарло Сопо, републикански стратег, който е ръководил медийната кампания на Тръмп през 2020 г., насочена към испаноговорящите избиратели.
Въпросът за предпочитанията на латиноамериканските гласоподаватели е донякъде усложнен от разногласия сред експертите относно това как точно да се дефинира термина „латиноамериканец“ и дали група, която е толкова разнородна по исторически и географски произход, наистина може да бъде смятана за монолитна общност, коментира американското списание „Ню Йорк Магазин“.
„Съставът на избирателите от малцинствените групи не е статичен. Ако вземете латиноамериканските избиратели за пример, преди 10 или 15 години, вероятно повечето от тях са били, да речем, мигранти първо поколение и испаноговорящи. Тъй като днес обаче имате латиноамерикански избиратели, които са тук от по-дълго време и са по-асимилирани и англоговорящи, може да се очаква те да станат политически по-близки до всички останали избиратели“, обяснява социологът от Демократическата партия Анна Грийнбърг.
Освен отбелязаните от Грийнбърг фактори от години е очевидно, че множество демографски тенденции водят до повишаване на подкрепата за републиканците сред латиноамериканските избиратели, включително подобрените (но крехки) икономически перспективи, увеличаването на дела на изповядващите евангелистки протестантизъм, както и консервативните идеологически съображения (например силните антисоциалистически възгледи на имигрантите от Куба и Южна Америка), посочва списанието.
Латиноамериканците са най-бързо растящата група американски граждани, изповядващи евангелистки протестантизъм, отбелязва „Ен Би Си Нюз“. Въпреки че латиноамериканските протестанти традиционно застават плътно на страната на кандидатите за президент на демократите, включително изразявайки по-голяма подкрепа за президента Барак Обама, отколкото за републиканеца Мит Ромни през 2012 г., мнозинството от латиноамериканските евангелисти подкрепиха Тръмп през 2016 г. и 2020 г., коментира американската медия.
Преподобният Самюъл Родригес, президент на Националната конференция на испаноговорящите християнски лидери, казва, че латиноамериканската евангелска общност „е най-независимият електорат в Америка – ние не можем да бъдем част от семейството на нито една от партиите, трябва да бъдем част от семейството на агнето (Христос)“. „Магарето и слонът (емблемите на демократите и на републиканците – бел.ред.) никога не могат да ни контролират или да ни определят“, добавя преподобният.
Според Майк Мадрид, един от водещите политически стратези в САЩ по въпросите на латиноамериканските избиратели, повечето от това, което хората мислят за тези избиратели и относно това как да ги спечелят, е погрешно, коментира сп. „Политико“.
„Избирателите от малцинствата гласуват по-скоро по линия на икономическата класа, отколкото по расова или етническа линия“, казва Мадрид. „Партията, която успее да завладее сърцата и умовете на мултиетническата работническа класа, ще бъде доминиращата партия на следващото поколение“, прогнозира той.
Демократите имат истински проблем що се отнася до подкрепата от страна на работническата класа, тъй като в техните редици се е консолидирала основната част от избирателите с висше образование, които в преобладаващата си част са от бялата раса и азиатци, обяснява Мадрид. И това, което се случва, е че тъй като чернокожите и латиноамериканците са много по-слабо представени сред хората с университетско образование, Демократическата партия се превръща в по-монолитна партия добавя той. Точно обратното се случва с Републиканската партия и това е по културни, образователни и икономически причини, а не по расови причини, посочва Мадрид.
Според експерта републиканците имат възможност да направят пробив сред избирателите от работническата класа на базата на икономически въпроси. Той смята, че и двете партии ще трябва да престанат да мислят за расата на избирателите си по начина, по който това правят представителите на поколенията от последните 30-40 години.
Това, което предстои да се види, е дали на 5 ноември решаващите за определянето на победителя на изборите латиноамерикански избиратели ще върнат подкрепата си за демократите или ще станат по-трайна част от ядрото на републиканците, заключава „Ен Би Си Нюз“.
