Главният прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд няма да имат право на втори мандат, а за служебен премиер ще се избира измежду
председателя на Народното събрание, председателя на ВКС, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или зам.-председателя на Сметната палата, омбудсмана или заместника му.
Това са част от промените в Конституцията, които са внесени от депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Днес е последният ден, в който могат да бъдат правени предложения за промени, а в събота и неделя се очаква конституционната комисия в парламента да заседава извънредно, за да ги гласува.
В преходните и заключителните разпоредби на промените е записано, че парламентът има 6-месечен срок за изготвяне на законови промени, които да съответстват на конституционните изменения.
Според предвидените промени ВСС ще се раздели на два съвета – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, като по някои въпроси двата съвета ще заседават на Общо събрание. Такива общи въпроси са например проектът на бюджет и общи организационни въпроси.
Съветът на съдиите ще се състои от 15 души – председателите на ВАС и ВКС, 8 избрани от съдиите и 5 от парламента. Този на прокурорите ще бъде съставен от 10 членове – главният прокурор, още двама, избрани от прокурорите, един от следователите и шестима от парламента.
Председателите на ВКС и ВАС ще имат един седемгодишен мандат, а главният прокурор – един от пет години.
Председателите на върховните съдилища ще се избират от съдийския съвет, а главният прокурор – от прокурорския. Те ще бъдат назначавани с президентски указ, но нововъведение е, че има задължение той да бъде издаван в 7-дневен срок. Ако това не стане, решението ще бъде обнародвано.
С промените се предвижда главният прокурор да запази правомощието си да дава методически указания за точното и еднакво предлагане на закона в съдебното производство от прокурорите, следователите и другите разследващи органи.
„По този начин се преодолява рискът от разнопосочна и противоречива практика в различните райони на страната“, се посочва в мотивите на внесените промени.
За индивидуалната конституционна жалба е предвидено страните по делата в съдилищата да искат от съответния съд да сезира КС, като в този смисъл се дава право на всички съдилища да могат да правят това.
Депутатите ще могат да имат двойно гражданство, става ясно още от промените, като се въвежда изискването да са живели в страната през последните 18 месеца.
Отпаднало е предложението за промяна на националния празник и отпадането на 3 март като такъв.
В същото време промени в Конституцията са внесли и ИТН и „Възраждане“. Според исканията на ИТН, промените трябва да отпаднат изцяло. По-рано през деня депутати от партията на Слави Трифонов заявиха, че ще блокират работата на парламента следващата седмица и няма да позволят да се стигне до гласуване на промените.
Подобни са и исканията на „Възраждане“, които обаче са поискали да се въведат текстове, според които „Отглеждането на деца се извършва, съгласно изискванията на закона и морала, от баща, което е лице от мъжки пол и/или майка, което е лице от женски пол.“
От „Възраждане“ предлагат и текст, според който „Националната валута на Република България е българският лев, като един лев е равен на сто стотинки“. Те добавят и допълнителен текст, според който се допуска и разплащането с друга валута, съгласно предвидените в законодателството случаи.