България иска, поне на думи, да получи членство в еврозоната, също така и в Шенген и отговаря отдоста време на критериите за участие и в двата най-елитни европейски клуба. Въпреки всичко обаче резервите на по-богатите държави остават. Това стана ясно от изказванията на европейски министри в София и Брюксел в хода на европредседателството ни.
И постави въпроса за външнополитическата стратегия на страната ни – не беше ли лекомислено надценяване на възможностите да поискаме едновременно двете почти невъзможни неща, надявайки се на техническото преимущество, че до юли сме домакин на ЕС?
Преди 5 години, когато Симеон Дянков, министър на финансите в първия кабинет на Борисов заговори за членство в еврозоната се разбра, че кандидатурата ни трябва да бъде отложена заради проблемите с гръцкия дълг и непреодолените последствия от световната финансова криза. След това Старият континент беше залят от бежанци; британците гласуваха за Брекзит, а в много страни от ЕС надигащия се национализъм изглеждаше като заплаха за демокрацията. Изборите през 2017 минаха и въпреки пораженията по старите партии и колиции – Европа се справи с връхлетелите я кризи, а от близо половин година, водещите държави като Франция, Германия, Белгия, чертаят бъдещето на съюза. Оказва се обаче, че една част страните членки на ЕС са добре дошли в новия Блок, а друга – не. Българя е във втората група и макар да заявява, че има много сериозни планове, останалите не й вярват.
Пред журналисти в Брюксел на 30 януари външният ни министър Екатерина Захариева заяви: „България избра да е част от ядрото – имаме ясни приоритети и стратегия“. Изявлението й обаче остана да виси в медийното пространство и не срещна подкрепата на европейските политици.
Нищо лично, просто политика
„Против“ членството ни в Шенген се изказаха официални представители на Холандия и Франция. Основните опасения са свързани с недоверие във възможностите на България да опази границите на съюза. В Холандия беше сформирана една от най-силните антимигрантски партии в Европа, а Франция през последните години преживя няколко кървави терористични атаки и е твърдо против каквото и да е разширение на Шенген, независимо дали става дума за България или Румъния. Така Франция отговори на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който през сепрември заяви, че България и Румъния трябва да бъдат приети в Шенген „незабавно“, тъй като покриват техническите изисквания. Според външния ни министър Екатерина Захариева, България от много години е готова за членство в Шенген и „не трябва да се прилагат двойни стандарти“. Но за двойни стандарти ли става въпрос или за липса на политическо доверие от страна на Европа? Отговора на този въпрос българските управляващи ще получат в края на домакинството на ЕС, ако наистина отправят заявление за членство в еврозоната.
Двете страни на монетата – делата са по-важни от думите
Една от страните, която удря спирачка на устрема на България към центъра на ЕС е Германия, която все още преодолява последствията от 10-годишна битка с гръцката дългова криза.
Позицията на Берлин относно втората заявка на България – за членство в еврозоната, между другото – както и нашите намерения, има два пласта – вербално-официален и реално политически. Макар че миналата година германският канцлер Ангела Меркел каза, че иска България да се присъедини към еврото „възможно най-бързо“, резервите, които изразяват представителите на страната в момента, разкриват голямата пропаст между декларациите на европейските лидери и действителността, особено когато става дума за финансови въпроси. (Пример в това отношение е и съседна Гърция, която редовно се сблъсква с подобни ситуации по време на преговорите за помощ за оздравяване.)
Според германското финансово министерство, позицията за присъединяването на България към ERM-2 зависи от резултата от продължаващата проверка на ЕЦБ у нас, която следва да установи можем ли да станем 19-тата страна членка на монетарния съюз.
В своя изявление Денис Колберг, говорител на Министерството на финансите в Берлин отбелязава, че „ЕЦБ трябва да извърши подробна оценка, включително и на устойчивостта на страната.” Той подчертава, че “финансовото министерство (на Германия, бел. ред)не предопределя оценката (на ЕЦБ, бел. Ред.).“
В европейския печат се изказват редица опасения относно готовността на България да участва в единна валута, поради перспективата за инфлация, свързана с икономическия растеж, както и с правилата на банковия съюз, които целят да предотвратят бъдещи финансови сътресения.
На 11 януари българският финансов министър Владислав Горанов заяви, че правителството възнамерява да кандидатства до юли за влизане в ERM-2. Той каза още, че София ще подаде заявление без сигнал от еврозоната, че подобна стъпка ще бъде одобрена.
Формално погледнато също както по въпроса за членството в Шенген, покриваме критериите за участие в т.нар. Валутнокурсов мехзнизъм, известен още като като „чакалня“ на еврото: от 1997-ма у нас действа валутен борд и левът беше обвързан първо с германската марка, а после – е с еврото. Държавният дълг е под средната стойност в еврозоната (3% от БВП), налице е бюджетен излишък.
Послушното дете, което не си пише домашното
Основните резерви към българското членство в еврозоната са свързанаи с нивото на корупция – най-високото в ЕС, според “Прозрачнст без граници“. В доклад на организацията се казва, че еврозоната трябва да погледне отвъд твърдите икономически критерии и да оцени ефективната работа на институциите в страната, когато обмисля отварянето на вратата за нови членове.
В този смисъл нашата кандидатура започва да прилича на отчаян политически жест – хем знаем, че няма да стане, хем ще се инатим, вместо да се вгледаме в забележките и да се преборим с корупцията и неработещата държава.
Времето до юли не е много и това, което трябва да се случи, ако наистина имаме сериозни намерения за членство във валутния съюз, освен дипломатическото лобиране, са няколко вътрешнополитически стъпки, несъстояли се въпреки сериозните ни на думи намерения.
Първото нещо е необходимостта от обществен дебат върху резултата от поръчания преди 4 години доклад на БНБ за въздействието на членството ни в еврозоната върху икономиката на България. На този етап не е ясно и дали докладът е завършен. Авторитетни икономисти и финансисти са се изказвали по темата през годините, както мненията им са доста разнопосочни. От друга страна през последните 11 години никой не е влизал в ERM-2 по две причини: тези, които искат (Румъния) не могат, а можещите (Чехия) – не искат.
Затова е важно решението за членството ни в еврозоната да е информирано и аргументирано, а не политическо и да се вземе след като резултатите от доклада на БНБ бъдат огласени. Не на последно място, необходимо е правителството да реши на свое заседание да подаде заявление за ERM-2. С интервюта в медиите не става.
На този етап, подходът на управляващите към темата, не издава сериозни намрения – нямаме нито доклад, нито дебат по същество, нито правителствено решение. Конкретика в плановете за приемането ни в ERM-2 липсва и у европейските политици.
Меркел все още работи за формирането на коалиционно правителство за четвъртия си мандат, след провеждането на общи избори през септември. Въпреки формалната победа на партията й, в Бундестага влезе антиевропейски настроената „Алтернатива за Германия“.
В типичния си стил, миналия месец Юнкер отправи неясни и оптимистични забележки към българските власти.
„България постигна много, особено по отношение на икономическото си развитие“, заяви Юнкер на 17 януари. „България ще може да се присъедини към ERM-2 и след това към еврозоната в обозримо бъдеще“. Кога обаче, той не се ангажира да посочи.
