Германия въведе проверки на всички свои сухопътни граници поради нарастващия брой нелегални мигранти, които влизат в страната.
Това действие е предприето в отговор на предизвикателствата на свободното движение в Шенгенската зона и е получило негодувание от страна на другите европейски държави.
Досега проверките бяха насочени само към пътниците, пристигащи през източната и южната граница с Австрия, Полша и Чехия, като контролът на границата с Австрия е въведен още през 2015 г.
В следващите шест месеца и северната и западната граница ще бъдат подложени на наблюдение. Граничните пунктове с Дания, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Франция вече са поставени под засилени мерки за контрол.
Начин на осъществяване на проверките
Йоахим Херман, вътрешен министър на провинция Бавария, обясни, че контролът на южногерманските провинции и Австрия се осъществява чрез визуално наблюдение и случайни проверки на магистралите до граничните пунктове.
Не всички пътници се задължават да представят паспорт при пристигане на границата. Спира се само превозно средство, което предизвиква съмнения, за проверка, добави той.
Един от полицейските синдикати предупреди, че новите мерки ще наложат допълнително бреме на полицията, тъй като няма достатъчно служители за постоянни проверки.
Според синдикатите са необходими още 5000 служители
за осъществяване на контрола на границите.
Ръководството на федералната полиция не се съгласява с това, като министерството на вътрешните работи настоява, че има достатъчно служители на разположение.
Леон Глоден, министър на вътрешните работи на Люксембург, заяви, че контролът няма да наруши трафика и ежедневния живот, нито ще бъде извършван на места, където може да възникнат нередности.
Цел на мерките
Новите мерки подчертават ангажимента на Германия в борбата с нелегалната миграция и тероризма, посочва CNN.
Нанси Фезер, министър на вътрешните работи, посочи, че целта е да се защитят германските граждани от опасностите на ислямския тероризъм и тежката трансгранична престъпност.
Новите мерки бяха въведени след нападението в Солинген, където трима души бяха убити с нож на 23 август.
Подозреният за атаката, 26-годишен сириец със свързи с „Ислямска държава“, преди това беше трябвало да бъде депортиран в България.
Критиците на кабинета на канцлера Шолц критикуваха липсата на действия спрямо проблема с мигрантите, на фона на увеличаващите се терористични атаки, мотивирани от ислямски тероризъм, което подтикна властите към справяне с неконтролираната миграция.
През годините Германия бе гостоприемна към чужденците, по време на миграционната криза през 2015-2016 г. беше прието над един милион бежанци, главно от Сирия, а след това Шолц прие още един милион, след вторжението на Русия в Украйна през 2022 г., споменава Франс прес.
Сега, под вътрешнополитически натиск, Берлин отстъпва от тези политики и насочва усилията си към контрол на миграцията, отбелязва агенцията.
Нито една страна не може да поеме безкрайен брой бежанци“, сподели Фезер, въпреки намалението на молбите за убежище през първите осем месеца на годината (160 000) с 21,7% на годишна база.
Целта на германското вътрешно министерство е да задържи хората, които се опитват да влязат в страната без право на убежище.
На границата може да им се откаже влизане, ако не са подали молба
за убежище и трябва да се върнат в държавата, от която идват.
Според правилата на ЕС няма нужда от официално отказване за влизане в Германия, ако хората не са направили молба за убежище и трябва да останат извън страната.
От началото на годината до края на юли, на около 34 000 души е било отказано влизане в Германия, като половината от тях са били спрени още на границата.
С новите мерки коалиционното правителство се опитва да противодейства на нарастващата популярност на крайнодесния „Алтернатива за Германия“ (АзГ), известен с антиимигрантската си програма, но Си Ен Ен коментира, че рискува да наруши правото на ЕС.
„Текущата политическа цел за връщане на мигрантите, търсещи убежище, на границите на Германия, е опасна форма на популизъм в дебата за миграционната политика“, казва се в изявление на Съвета по миграцията, който насърчава „основан на доказателства дебат за миграционната политика в Европа“.
Германия е в центъра на Шенгенската зона,
където паспортни проверки се извършват само на външните граници и на летищата, а вътрешният граничен контрол е премахнат между 29 европейски страни.
Новите проверки могат да доведат до насърчаване на свободното движение на хора и стоки, и може да противоречи на принципите на Шенген, посочва „Дойче веле“.
Алберто Алемано, професор по европейско право и политика в Парижкото училище за бизнес изследвания, коментира, че действието не отговаря на правните изисквания за пропорционалност и е значително повече политическо, отколкото стратегическо.
Реакции от европейските партньори
Незабавни реакции на решението на Берлин дойдоха от държавите, граничещи с Германия, съобщава „Паис“.
Премиерът на Полша Доналд Туск описа заповедта като „фактическо прекратяване на Шенгенското споразумение на голямо мащаб“ и обяви, че ще се проведат „спешни консултации“ с останалите осем засегнати държави.
Австрия заяви, че няма да приеме хора, които Германия решава да върне на границата си, а Нидерландия изрази загриженост относно въздействието върху трансграничните работници. Според ЕС всеки ден 1,7 милиона хора пресичат вътрешните граници на ЕС, за да работят в друга държава.
Реакцията на Берлин също ще има последици, които излизат далеч извън неговата територия, наблюдава изданието и цитира становището на гръцкия министър-председател, според когото германското правителство се опитва едностранно да подкопае Шенгенското споразумение.
Унгарският популистически премиер Виктор Орбан приветства кабинета на Шолц в „клуба на страните от ЕС, които искат граничен контрол“.
Европейската комисия подчерта, че „подобни мерки трябва да останат изключителни“ и да са „пропорционални“, съобщава Франс прес.
